ПОЗВОЛИ МИ ДА СЕ ВЛЮБЯ В ТЕБ

Илиян Димитров

Позволи ми да се влюбя в теб:
да заживея пак
със мисълта за някой друг,
а не с жестоката самозаблуда,
че съм готов да се обичам.
Позволи ми да те разсъбличам
и под маските на твоите усмивки
всеки път да те откривам нова
и различна:
загадъчна, фатална, зряла, иронична -
непостоянна като есенно небе -
наивна..., сериозна, нежна, деспотична,
любовница, жена,
и едновременно ... дете.
Позволи ми да те доизмислям и да те мечтая,
остани до края непозната,
във блян ми позволи да те превърна, в полуспомен,
да те достигам...
и никога не те позная...
Позволи ми да повярвам в теб,
да те превърна в идол,
в божество
от женственост и красота -
в съвършенство...
Да те жадувам и да те зова
и всяка нощ опиянен от ласките на блудната луна,
обезумял от страст и самота,
изгубен в твоите отражения,
полудял от нощните видения,
изтерзан от мисли и съмнения,
да те отричам и да те руша...
А после... в утринната тишина
разкаян пред тебе да сведа глава,
мълчанието ти да ти простя
и пак да те издигна в себе си -
от пясък кула,
мелница от вятър и мечти...
Позволи ми да се влюбя в теб...
и ми прости...
за думите и плоските шеги,
за заблудите и жестовете нервни,
за клетвите, които не изричам,
позволи ми да се влюбя в теб
и да повярвам пак,
че съм способен да обичам...

ТИ СИ КАТО НОЩТА - красива, необятна,
като небе изпълнено с безброй звезди;
невинно-дива, девствено-развратна,
магична, женствена, със огнено сърце и
мраморни гърди.
Ти си като море - безпаметно красива-
стаена старт и сила в мрачни дълбини,
изгубвам се във теб
ти приласкаваш ме и ме убиваш
в прегръдките на твоите ръце-вълни.
Потъвам в твоята тишина
и търся те във дълбините ти стаени
загребвам студената вода
къде си ти, душата ти къде е?
Във теб се вливам и угасвам...
превръщам се във пяна по остриетата на твоите
скали
умирам и от утробата ти пак се раждам
недокоснал се до твоите дълбини.

*****************************************
Прочетох жалейка една
"Обичаме те, Илияне!"
не беше писана за мене тя
но ме удари,
право във челото ме удари,
върху мене се стовари
и аз се спънах и залитнах...
И нещо сви ме и ме заболя,
и ми стана някак страшно,
не е ли туй най лошата съдба
след смъртта да те обичат...
да те обичат, но...
напразно?...