ХРИСТО ФОТЕВ

***

Убива ме такава пустота.
Една и съща вечно топла къща.
И никой не отива по света,
и никой от света не се завръща.
Убива ме такава пустота.
Една и съща вечно топла къща.
Единственото нещо на света,
което в стихове не се превръща.
 

***
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.
Не се измъчвай повече - обичай ме!
Не се щади - обичай ме!
Обичай ме със истинската сила на ръцете си,
нозете си, очите си - със цялото
изящество на техните движения.
Повярвай ми завинаги - и никога
ти няма да си глупава - обичай ме!
И да си зла - обичай ме!
Обичай ме!
По улиците, след това по стълбите,
особено по стълбите си хубава.
Със дрехи и без дрехи, непрекъснато
си хубава. Най хубава си в стаята.
Във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти са пълни с електричество -
докосна ли ги, ще засветя в тъмното.
Наистина си хубава - повярвай ми.
И се старай до края да си хубава.
Не толкова за мене, а за себе си,
дърветата, прозорците и хората.
Не разрушавай бързо красотата си
с ревниви подозрения - прощавай ми
внезапните пропадания някъде -
не прекалявай, моля те, с цигарите.
Не ме изгубвай никога - откривай ме,
изпълвай ме с детинско изумление.
Отново да се уверя в ръцете ти. Обичай ме.
Как искам да те задържа завинаги.
Да те обичам винаги -
завинаги.
И колко ми е невъзможно. Колко си
ти пясъчна. И моля те, не казвай ми,
че искаш да ме задържиш завинаги,
да ме обичаш винаги,
завинаги.
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.
Колко си хубава!
Господи,
колко си истинска.  

Песента на цимбалиста

Христо Фотев

В малкото казино до морето,

до морето в малкото казино

идваха моряци отдалече,

за да пият свойта чаша вино.

Идваха приятели рибари,

весело посрещани от всички.

Идваха момичета, развяли

винаги измачкани полички,

със очи, добри като зората,

със ръце, като нощта лъчисти...

Всички ги посрещаше добрата

песничка на цимбалиста.

Той докосва струните игриви

и запява цялото казино.

И сега са много по красиви

всички думи за любов и вино.

И сега са много по-приятни

всички хора, някога противни.

Слушаха момичетата, златни

заблестяха бронзовите гривни...

И на края - всички възхитени,

в груби ризи, в смачкани полички,

мислеха: "Той свиреше за мене!"

А той - свиреше за всички.