НА "МОЯТА НЕВЪЗМОЖНА ЛЮБОВ"

Гергана Георгиева

Изгубила разсъдъка по тебе
Усещам аромата ти дори сега,
Целувките ти още парят
и търся те във миговете самота.

Нахлуваш,
Като истинска стихия...
Съзнанието ми ти замъгли,
Mакар и невъзможно, имам сили
Да те обичам,
Въпреки че истински боли!

Обречени сме на игра безумна,
Аз крия теб, ти криеш мен.
За другият не съществуваш,
Но мислено сега съм с теб.

ОБИЧ

Гергана Георгиева

Последна битка
аз със себе си ще водя,
но сили нямам
изтощена съм сега.
Обичам те
и за това се мразя.
Отдадох ти се
с цялата душа.

Зовях те
във съня си те допуснах.
Пробуждах се
със затаен от страсти дъх.
Харесвах те,
когато бях ти безразлична.
Обичам те -
аз нежно ти шептях.

Сега отивам си,
макар да страдам.
Разкъсвана от вътре
мен всичко ме боли.
Прости ми!
По-добре сега аз болка да си причинявам
Обичам те, сега ме изпрати.

НЕ, НЕ ТРЯБВА ДА ОБИКВАМ ТЕБ!

Гергана Георгиева

Не аз не трябва да обиквам,
не теб и не сега...
От дявола ли бе изпратен,
измамнико, пробудил в мен жена.
Почувствах, че отново аз живея,
разсъдъка загубила аз бях
в очите ти бленувам аз да се огледам
да вкуся от красивите ти устни
с аромата на пролетни цвят.
Сега сама стоя и гледам небосвода
чертая мислено пътека от мечти,
изтръпвам...
та аз рисувам образа ти с хиляди звезди!
Нахлуват спомените ми красиви
ти помниш ли онази нощ,
Когато аз опиянена от магия
в прегръдките ти топли бях.
И още помня топлотата на ръцете
усещам аз и аромата ти сега,
любими мой, сега те чакам,
дано не си забравил ти нощта.

СДЕЛКА С ДЯВОЛА

Гергана Георгиева

Омая ме със поглед нежен
в очите ти аз дявола съзрях
отнел ми и последната надежда
за истинска и тиха самота.
Сега в съня ми ти нахлуваш
крадеш по мъничко от мен.
Не е любов, а истинско безумие
събудил демона у мен.

Ти сделка, дяволе, със мене сключи,
обречена съм аз на теб във вечността.
От устните ми знам че искаш ти да вкусиш,
плътта ми огън е за теб сега.
Сгрешихме, но грехът е сладък.
И знам, че в ада ще горим,
но дяволе, сега на страстите ти аз те подчинявам,
не ме обичай, само с мене остани!

ПОГЛЕДИ

Гергана Георгиева

Да чакам ли отново да те зърна,
да те зова ли в своя сън сега,
мечтите мои преобърна,
за кратък миг усетих вечността.

Да вечно исках устните ти да целувам,
да срещам силата на твоите ръце,
в очите ти луната исках да огледам,
запали страст във моето сърце.

Сама съзнавам, че не чувствам обич,
обсебена съм аз от теб...
Съня спокоен ти прогони
Дали не си ти истински злодей?

На времето сега се моля,
на всичките злини дори,
дано със самотата си да се преборя
да те обикна аз поне за кратък миг.

НАПУСКАМ ТЕ

Гергана Георгиева

Защо ме търсиш?
Аз напуснах те завинаги.
Не! Моля те не ме вини,
объркана съм и изгубена,
лишила съм се от мечти.
От мене ти открадна онзи пламък
пробудил в тебе звяр и страст
измъчваше ме, истински аз страдах,
на теб сърцето си обаче не отдадох.
Аз имах сили да се браня,
да гоня своята мечта,
когато мразеше ме,
изпитвах истинска наслада ...
защото победител съм и истинска жена.
Сега заспиваш вечер сред звездите
и търсиш ме във всеки лунен лъч,
заклеваш се, че винаги ще ме обичаш
жадуваш ме във миговете самота.
Проклинаш ме сега че бягам,
и устните ми ти зовеш на сън,
Сега ти истински ме мразиш,
проклинаш ада си и дявола-жена.

ОБРЕЧЕНА

Гергана Георгиева

Обричаш ме на самота,
Но ти не би разбрал това.
Обричаш ме на ревност яра,
Но любовта у теб я няма.
Обричаш ме на глупави преструвки,
По-глупави от скучните милувки.
Обричаш ме на мрак и хладина,
Не бих обичала аз другиго така.
Обричаш ме на болка и тъга,
Но ти не си съгласен със това.
Обречена ли съм?... не мога да твърдя това.
Аз имам сили да умра във самота.

АЗ ЗНАМ

Гергана Георгиева

Аз знам,
Че щастието ни не ще е вечно
Та няма нищо вечно на света.
И някой ден ти ще си тръгнеш...
Без много думи, а може би изобщо без слова.
Ще страдам силно
От сега го зная,
но ще запазя любовта.
Ще те обичам, въпреки да зная,
че друга е до теб сега.
Ще пазя спомена за тебе,
а вечер ще се будя в самота.
Дано да бъде по-добра от мене!
Да те обича, както те обичам аз сега.

БЕЗ ДУМИ

Гергана Георгиева

Веднъж попитах те:
"Обичаш ли ме истински?"
Но не със простите слова
Очите ми издаваха въпросите,
А твоите ми отговаряха със "Да"
За първи път
Се вгледах в онзи блясък.
В прекрасните ти
Сини като небосвод очи
За първи път
Съзрях звездите,
И пламъка във твоите мечти.
Не си такъв,
Какъвто казваше че беше
А може би тъй неусетно
С любов те промених.

ЗНАЕШ ЛИ?

Гергана Георгиева

Знаеш ли, че те обичам?
Че съм плакала за теб
Че съм искала да те прегърна
Че болеше ме без теб.

Знаеш ли, че ми открадна
Малкия и скучен свят
Крих лицето си от тебе,
Но сърцето не успях

То обича без да пита
Искала ли съм и как
Мога тебе да обичам.
Само то си знае как.

Обичам те и искам да го искрещя
Да чуят всички че е жива любовта.

НА ТЕБ

Гергана Георгиева

Протягам аз ръка във тъмнината
Усещам сянка във нощта
И леки тръпки ме побиват
От блясъка на лека светлина
Усещам поглед…
плах и нежен.
Докосва ме…
Една човешка длан.
Обгърната от топла сянка,
Отпускам се
Потъвам във ноща.
Не ме е страх,
Не плача вече
Обгръщам тъмнината със ръка
Сега съм с теб и те обичам
Обичай ме и ти сега.

ЛЮБОВ С ВЯТЪРА

Гергана Георгиева

Кошмарен сън сънувах тази вечер.
Отново бях сама,
преследвана от мрачни силуети,
аз търся те във тъмнината на нощта.
Уплашена, побягнах към скалите,
пристъпих грапавия рид,
отрони се скала и аз политнах,
но вятър нежен мен ме улови.
Да този вятър се смили над мене,
обгърна ме със нежна длан,
сълзите ми в очите натежали
със ледената си целувка той отпи.
Усетил как студа ме вкоченява
погалил ме със слънчеви лъчи
понесе ме към топъл замък
мечтите мои искаше да възроди.
Положи ме в градина с рози,
и ароматът ме опияни,
усетих мъжка длан лицето ми да гали...
Любими мой, нима ти вятъра си бил?
Ще ме жадуваш ли сега,
когато си до мене?
Аз моля те - ръцете си в косите ми ти зарови,
Обичай ме сега когато съм до тебе,
не ме измъчвай моля те, до мене остани.

Част от теб

Лъжи ме всеки път, че ме обичаш!

Кради по мъничко от мен,

защото в погледа ти виждам пламък,

пробуждаш в мене страхове.

 

От тъмни сили сме проклети,

обречена съм аз на теб,

дори когато си далече...

аз чувствам че си част от мен.

 

Не аз не искам глътка въздух да поема,

за да запазя аромата ти във мен.

Любими мой, това е истинско безумие

но всичко сякаш че е част от теб.

 

Не искам слънчев лъч да ме докосва,

защото твоят допир искам аз да съхраня,

и вятъра не искам пак косите ми да роши,

защото искам да запазя спомена за твойта топлота

 

---

Магия

Пристъпва плахо

Силует към мен...

Протягам топла длан

А аз опиянена от магия

Протягам своята ръка.

Ръце в ръцете се допират

И сякаш длан към длан прилепва

Сълзи на щастие се стичат,

Че любовта ни сякаш ще е вечна.

 

---

Очи

Едни очи,

така дълбоки

със поглед нежен

като дълбини

Едни очи,

които карат ме да плача

и щом погледна ги

силно ме боли.

Едни очи,

които искам аз да притежавам

и да заспивам

с мисълта за тях.

Очите на момчето, което обожавам...

Очи, пробуждащи във мене страх.

Очи, които няма да забравя,

дано аз срещна погледа ви пак...

 

---

Проклятие за обич

Проклинам те...

във всяка друга мен да виждаш

и да потрепваш като че за първи път,

усетил допира на топлите ми устни,

когато сляла съм се с теб във вечността.

 

Обречен си...

да търсиш само мене,

да ме зовеш в съня изпълнен с много страх,

пробуждаш се в нощта от мрачни силуети,

уплашен търсиш образа ми на жена.

 

Не се страхувай ти от моята магия,

аз болка никога не ще ти причиня,

ръцете си във твоите съм вплела,

в очите ти съзирам огъня на любовта.

 

Проклятието ми над нас завинаги ще тегне,

не си способен да изпиташ с нея тази страст,

не можеш да обичаш друга като мене...

защо извърши този смъртен грях?

Измамни чувства друга в тебе може да пробуди,

но във съня си ще се връщаш пак при мен,

а аз смирено ще приема моя скитник,

макар да е убил мечтите на едно дете.

 

---

Сънища

Ще се прокрадна аз в съня ти,

Като един безличен силует

Ще хвърля топлата си сянка

Усещаш ли я ти по твоето лице?

Усещаш ли?

Как нежно те докосвам

Потръпваш...

Като че за първи път.

Нима наистина обичаш?

Любими мой, това бе само сън!

 

***

 

Сънувах те отново тази вечер,

Но кой си ти и аз незнам

Един безличен силует във черно

Недостижим и скрит във моята душа.

А може би си скрит копнеж за нещо ново.

Частица скрита в каменно сърце.

Искра която иска да запали огън.

Да лумне пламък

Да озари едно лице.

За миг те зърнах,

Но мига е кратък,

А ти по своемо мълчиш.

О не, не тръгвай пак.

Та слънцето не е изгряло.

.................................

Прощавай мили,

но по-добре е да вървиш.

 

---

Скитница

Аз знам, че никога не си ме ти обичал,

не си ме търсил ти във всеки лунен лъч,

обречена съм, като скитник да се скитам,

изгубена във страшна самота.

 

Не няма да те моля да останеш,

защото мъка ти ми причини,

не си затворник ти на моето страдание,

а само светлина във тъмнината на страха.

 

На тебе всичко вече съм отдала,

сърце, душа дори и плът,

изпитвал ли си някога наслада,

когато аз от теб частица бях?

 

Сега обръщам се назад,

а времето като че лети,

препуска бясно, искам да избягам,

аз мъртва съм, удавена в сълзи.

 

---

Вътре в мен

Очаквал ли си някога зората

със затаен от страсти дъх?

Жадувал ли си тишината?

А пролетният, топъл дъжд?

 

Не си ли искал слънцето игриво

да те опари с топлите лъчи?

И ти от болката пронизан

да търсиш нейните очи?

 

А тихо шепнел ли си нощем

молитва истинска, една...

В която молиш тъмни сили,

да бъде вечно твоя тя.

 

Проклинал ли си всеки образ,

решил да ти отнеме тази красота?

Защо я караш да крещи от болка?

Огледай се във нейната тъга.

 

Не чувстваш ли че истински е твоя,

а мислите и все към теб летят?

Почувствай онзи нежен поглед,

когато думите ти като огън

превърнаха детето във жена.

Усещал ли си допира изпълнен с обич,

потръпваш ли от него всеки път?

Не искаш знам, да я изгубиш,

не я отпращай в свят изпълнен с тъмнина...

Не я прогонвай сред мъглите,

в дъжда студен я прегърни.

Уплашена е тя и е ранима,

опитай ти с любов душата и да съхраниш.

00:35, 09.06.2000