Стон
Печални пътеки пред мене разтваря
студената зимна гора,
дълбоко зад черните клони догаря
ранна - (рана) - зора.
Светът ме възвежда през страшни места,
аз тръпна димяща в безлюдни блата
- о гора моя черна сестра!
твоите черни листа
плачат сълзите ми - бавно - и горко повтарят
моята жалба и вопъл и зов:
Ах - де е той!
(Там - може би зове ме гробът на мойта горестна любов.)
Ден и нощ
без покой
аз го диря навред
и отивам напред
през света,
с раздрани нозе и без мощ
- душата дълбоко в нощта -
ден и нощ
без покой,
години безчет!
и безброй:
Де е той?
(И надава студен, съкрушителен вой
зимният вятър
- Вкаменено ридание -
и в мрака на скръб без страдание
изчезва далечна земята.)
- О гора моя черна сестра! -
Слънцето в пещери слепи убива го:
в страшни нощи без лъч и звезда
той възкръсва и гази в кръвта
на кръстопътища сплетени в ниски поля.
Моята болка настига го
- призрак без плът.
Червен от убийство и черен от мъртва мъгла
той влиза в съня ми
(иконите спят)
- страшен и чужд - преди да се съмне
(иконите спят)
и хвърля пред мойте нозе
кървави ризи и черни глави
(иконите спят)
Вече нямам очи - вече нямам лице
- о гора моя черна сестра!
и пътя пред мене се вий
и горчиво витло под мъртвешка зора.