Среднощ над Темза
Над пъстрий водовърт от нощни светлини
жълти, фенери, дим - простира се нощта,
прозирна и самотна, и на висини
с тайнствени ръце, високо над света,
като свещен съсъд, издига в самота
на "Свети Павел" тъмнозеления купол.
Заплетени от век в стъкла и дим, и лампи -
скитат
безсънните тълпи на вавилоновия град:
и стенят; ала кой ще чуй какво те питат?
и ще чуят ли те сами - любимите от нас -
глас от всевишна песен?
Аз виждам ви очите, всички вас
ви знам, но там, но там:
кой устни ще отвори, кой ще отвори:
"Не, аз не знам, не знам!"
А свети Павел ням,
с един надменен жест отдръпва се назад
зад непрогледните завеси на среднощний здрач,
като че някъде в пожарен блян унесен.
Тъй скитат, цяла нощ - под огън - тълпите с
непрестанен плач.