В КРЪЧМАТА

Омръзнаха ми твойте пусти думи
омръзнал си ми много, дядо попе,
в гърдите пари като смърт куршума
и гният по хармана мойте снопи.

Преминаха на кървави кобили
другарите ми в страшни преизподни
и мрат в селата, в студ и без закрила,
разлюбени чадата ти господни.

Ракията е бяла като гибел,
но виждаш ли вън месеца огромен,
той спомня туй, което вчера имах,
и туй, което днес е кървав спомен.

Омръзнаха ми тези пусти думи,
омръзнал си ми много, дядо попе,
гори, гори, гори ей тук куршума
и вятъра развява мойте снопи.