УТРО

На слънцето запалената мутра
гори над необлегните жита,
вървиме и пред нас е синьо утро
и веселата радост на пръстта.

Горят големи и червени ниви
и в пропасти бездънни още спят
на пладнята запалените гриви
и веселата знойна моя смърт.

О, малка моя безутешна къща
и бабо със умрелите очи,
нима ще трябва да се връщам
и с горестна молитва да мълчим.

На слънцето запалената мутра
гори над необгледните жита,
вървим и пред нас е синьо утро
и веселата радост на пръстта.