ЖЪТВА

Белите ни кърпи пеят сред житата,
ой голямо златно слънце над света,
огънят трепери кървав над сърцата
и гори отдолу пламнала пръстта.

И горят житата черни и червени,
и гориме всички в огъня червен,
издигни се, слънце, весело над мене,
ветре, вей и духай в пламналия ден.

Ти от изток идеш, ветре, донеси ни
морската прохлада - тук ще изгорим,
огнени потоци в тъмните пустини
идат, и потъват нивите във дим.

Веселата жътва в нивите препуска,
моя родна майко, кървава земя,
във пръстта корава впивам жадни устни
и в земята родна жъна и вървя.