ГИБЕЛ

Страшна смърт ли беше то за всички ни,
кой в мъглите мечът им пречупи?
Аз видях вратите с креп окичени
и в нивята - в кърви двата трупа.

Виждах в жълта кръв облени копия,
дълги от небето до земята,
и в нощта зловещ да глъхне ропота
на нивята черни и стадата.

Ясна нощ лежи сега над къщите,
като пламък сив блести кирпича
и аз чакам късното завръщане
във нощта на бати и на чичо.

Но пустее в блясък сив пустинята
ясно и безлюдно е по друма,
сякаш вчера с жълт калпак е минала
над земята пуста черна чума.

Сякаш всичко, всичко е изчезнало
и сега над кървавите ниви
с поглед тъп лежи, огрян от бездните,
неподвижен, чер и мъртъв бивол.

О, каква беда бе то за всички ни!
Майко скъпа, няма да се върнат.
Над селата, с черен креп окичени,
грей луната като бяло зърно.