ПРЕДПАЗЛИВОСТ

Безшумни стъпките си да направя
и техните следи да скрия аз -
следи, които в тебе съм оставил
Да заглушавам в шепи своя глас -
гласа превърнал пътищата в ручеи
За сключените устни до смъртта
свещената си обич да заключа
и само в мене да остане тия.
Прозорците за миг да станат слепи,
когато те повикам аз под тях.
Вратите да загубват своя шепот,
когато се докосвам аз до тях.
Дърветата да ме забравят нощем
и да не знаят кои върви под тях.
Остава мене да ме няма още,
та обичта ми да не бъде грях.

Обратно към [творчеството на Е. Евтимов] [Стихотворения]