Очаквах пак луната да изгрее,
а тя на непозната се преструва.
Какво е станало, кажете с нея,
че нито вижда вече, нито чува.

Отрова ли е пила над горите,
че толкова сега е почерняла?...
Безкрайна нощ по хълмите се скита
като човек, отровен след раздяла.

Обратно към [творчеството на Е. Евтимов] [Стихотворения]