Hад боровете плисна черен дъжд,
дори в сърцето с капка ме удари.
И стана тъмно сякаш отведнъж.
Изгубиха се сините върхари.

Протягах аз през тъмното ръка,
но всичко бе и страшно, и смълчано.
Единствената жива светлина
в гората беше ти. И ти остана.

Обратно към [творчеството на Е. Евтимов] [Стихотворения]