И ДА ДИМИ

Дори да ни е болно,
дори да сме в несвяст,
да има нещо волно
извън самите нас.

Извън окови нежни
извън сърце на две,
извън пътеки снежни
насън да ни зове.

Дори да ни затваря
една желана длан,
да има още вяра,
че няма тя таван.

И да дими комин
над своя покрив син.

Обратно към [творчеството на Е. Евтимов] [Стихотворения]