Вечерно видение

По улиците вечерта минава,
косите си над покриви развяла.
Най-хубавата приказка изгрява
сега от нейната усмивка бяла.
Захвърлят чаши в кръчмата мъжете,
изпити бързо между две цигари,
след нея тръгват и в очите светят
запалени от векове пожари.
Вървят, вървят пред нея, нашироко
помитат пътя й, застлан от камък.
Вървят, вървят след нея, нависоко
пренасят две крила от пламък.
Жена е тя, от погледи излята -
за нея мъж не мога да намеря.
Такава хубост, слязла на земята,
навярно с Господ някъде вечеря.

Обратно към [творчеството на Е. Евтимов] [Стихотворения]