ЛАВИНА

Аз няма нищо да говоря
и нищо няма да те питам.
Говори доста твоя поглед морен
и твоето лице изпито.

В гнета на безизходност пълна
безумна любовта ни пламна
и ний оставихме да ни погълне
мигът на радостта измамна.

И в треската, що ни убива,
като слепци в нощта се дирим
и по-невъзвратимо ни опива
вихрушката, която свири. . .

И нека тътне помежду ни,
да рухне бялата лавина,
смъртта с любов ще ни целуне
там долу, в бездната раззинала.

Обратно към [творчеството на Е. Багряна] [Стихотворения]