ЖЕРТВАТА

Пред малкото креватче на колене
тя трети ден, немигнала, се моли
и бавно гълта сълзите солени.

Едничкият й син е тежко болен
и само нишка го дели от края -
а долу другите деца играят

и слънцето в прозореца поглежда,
и дюлята подава пълни клони,
но той е ням и сляп, и безнадежден. . .

През първий ден към старата икона
мълвеше тя, прекръствайки се мигом:
"Върни детето ми, от смърт спаси го."

През вторият, очите без да снема,
се молеше, от скръб обезумяла:
"Вземи живота ми - и дай го нему."

А днес на третия, едва прозряла,
тя рече мъдро: "Майко свята, стига,
вземи го, но от мъките спаси го."

И стана чудо: мина малък пламък,
детето мръдна устни загорели
и промълви полека: "Хлебец, мамо!"

Обратно към [творчеството на Е. Багряна] [Стихотворения]