ULTIMUM VALE

Аз ще живея с тези мънички минути,
тъй дълго чакани и минали тъй скоро.
Над тях ще тръпнат често мислите залутани,
но нивга никому за тях не ще говоря.

Ще помня първата надежда ненадейна,
като сокол над нас извила волнокрила,
и седмоцветната дъга в душата грейнала
и срещите невъзвратими озарила.

Ще помня улиците леко заскрежени,
отдето бавно минахме в часа прощален
и трепналите дълги, светли отражения,
пред нас разкъсани зигзаги начертали.

Ще помня даже. . . даже номера на влака
и стъпканото малко цвете на перона. . .
Но нищо, че очите ми са пак разплакани -
устата ми ни зов, ни прошка ще пророни.

Обратно към [творчеството на Е. Багряна] [Стихотворения]