НЕВЯСТА

Вдигни и ти очите си нагоре
и помоли се заедно със мене. -
Така в детинство с майка си говорех
и молехме се двете на колене.

Аз чакам в бялата венчална дреха
да дойдеш ти - сънуван и обичан, -
да бъдеш моя радост и утеха,
с цвета на младостта да те окича,

да се стопя като снежинка в огън
и на кръвта ти огъня да бъда.
О, вижда бог и моята тревога,
и моята любов - и нека съди.

И ето, звън вечерен се пророни,
пътеката пребули снежна мрежа
и ледени цветя, листа и клони
по здрачните стъкла изплете скрежът.

Вземи ме - с мойта обич всеотдайна
и с моя дар безценен и безимен.
И даже ако смърт е в тази тайна,
тогава пак вземи ме - умъртви ме.

Обратно към [творчеството на Е. Багряна] [Стихотворения]