Петя Стойкова Дубарова (25.04.1962, Бургас - 04.12.1979,
Бургас).
Учи в английската езикова гимназия в Бургас.
Самоубива се ненавършила 17 години. Пише стихове от най-ранна детска възраст.
Първите й публикации са във вестниците "Септемврийче" и "Народна младеж", в
списанията "Родна реч" и "Младеж". Неин духовен наставник е поетът-преводач
Григор Ленков.
Тя е автор на книгите "Аз и морето", стихотворения (1980 г.; 2. изд. 1981 г.), "Поезия", стихотворения и разкази от различни години, съставители Н. Йорданов и Г. Константинов (1984 г.), "Лястовица", стихотворения и разкази, съставители Г. Константинов (1987 г.), "Най-синьото вълшебство", сборник, съставител В. Андреев (1988 г.), "Ученическа тетрадка", стихотворения (1990 г.), "Из писмата, дневника, творчествоо й ", сборник, съставител В. Андреев (1991 г.), "И светла, и истинна", избрани стихотворения и импресии (1996 г.).
През краткия си живот Петя Дубарова
създава оригинални поетични творби, импресии, приказки и разкази, които се
открояват в литературния живот на 70-те години със самородната си изразна
лекота, с дързостта и свежестта на художественото виждане. Поетесата
естетизира първозданните стихии и вечните човешки ценности - морето, лятото,
дъжда, младостта, любовта, поезията, възвръщайки архетипния им смисъл и
първичната им красота. Стиховете й разкриват духовния облик на едно поколение,
нежелаещо да се примири с унификацията, лицемерието и лъжата. Несъгласието си
с пошлостта и порока Дубарова изразява не само с лириката си, но и с отказа да
бъде съучастничка в заблудите и фалша на едно деградиращо общество.
(Съчинения: Аз и морето (1980); Поезия. Стихове и разкази от различни години (1984); Стихове и разкази (1987); Най-синьото вълшебство (1988)).