РАДОСТ

От тласъка на светли асансьори,
от входове с дискретна светлина
събира свойта делничност деня
и тръгва си по залива нагоре.

Бургас потръпва съботен и влажен.
Нощ меки уморени колене
отпуска над смълчаното пране.
Припада здрач - висок, многоетажен.

И взела смях от съботните гами,
аз бързам да прекрача своя праг
и мойта радост да целуне пак
челото уморено на баща ми.

1978