Когато човек не знае към кой пристан се е насочил,

за него нито един вятър не е попътен (Сенека)
 

Пътувам аз и слънцето ме огрява. Палубата ми лъщи, току-що лъсната. Духа вятър и платната ми плющят... Спокойно е, аз съм спокоен, дори и чайките са спокойни. Казват, че съм стар кораб... Може би. Но не се чувствам стар. Усещам как боята ми се лющи, как такелажът все по-често се прекъсва, но аз съм все същият морски пътешественик. В мене има част от морето, от неговата история, от неговия живот. Аз съм изследовател, Аз съм философ. Не можеш да прекараш години в морето, без да усетиш спокойствието му, да летиш над вълните, без да почувстваш силата на истината им.
Чувствам се живял, но не и стар. Не съм "бил", а "съм". Зарекох се да разкрия магията на океана и го направих... Но тя ме омагьоса и вече съм неин пленник. Веднъж някой бе казал, че най-великото нещо на този свят е мълчанието, всичко друго е нищожно. Аз бих добавил, че най-истинското нещо на този свят е тишината на морето. Тя е толкова реална, толкова осезаема – липсват разочарованията, трепета. Остава само стихията и в нейния гръм и морски капки, чувам вековната тишина на водата.
Аз съм кораб. Могат ли корабите да мислят и да се стремят към нещо? Не знам, но аз мога! Всички в този малък свят се опитваме да начертаем колкото се може по-ярка и светла пътека. Но затова трябват сила и воля. Аз съм голям, огромно творение на нечий ум. Създаден съм да раздирам океана, но в плитките заливи съм безпомощен. Защото не това е моята цел и моята посока. Аз съм огромен и трябва да живея с тази мисъл. Трябва и да намеря своя път в океана, този маршрут, който ще ме отведе към правилното пристанище. Този път ще е за мен, и ще чувствам мислите, които морето е запазило само за мен. За мен и за моя живот! Всеки има своя съдба, той се ражда с нея и цял живот се опитва да я следва, да разплита кълбата от проблеми, пръснати по пътя му.
Ако бях малка каравана и исках да измина километри в океана, щях да загина. Нямаше да го има моя вятър, нямаше да го има и моето пристанище... Щях да се лутам, да правя плетеници из водата и дори нямаше да чуя историята, която океана е подготвил само за мен. Щях да съм тъжен...
Но аз съм големият кораб с белите платна, който още пори морската шир и мирише дъха на водораслите, плува наред с делфините и се къпе в пъстроцветната феерия на стадата риби. Аз живея за тази приказка, аз живея за историята на океана и за думите, навързани в нея, думи събирани с векове от корабите и техните сенки. За това съм създаден, това е моята цел, това е и моят вятър.
Знам, че някога ще достигна своето последно пристанище, но вярвайте ми, желая да затворя себе си в океана, да потопя корпуса си и да се слея в едно с историята.
Да направя нова история за някой друг, който знае към кой пристан се е насочил и слуша своя вятър.
Да разкажа за себе си сред шума на вълните и писъка на чайките, да помогна да се роди нова цел.
За да живеят историите на морето и попътните ветрове!