Езиците са йероглифи, в които човек заключава своя свят и своето въображение (Лихтенберг)
 

Човекът сяда на дъното на своето блестящо овално яйце и се замисля за света отвън. Почва да крои лазурно светли планове за бъдещето, да си разказва отново и отново сънищата, които е сънувал векове наред, крехки спомени, завещани от Субстанцията. Отваря уста и произнася ясно "живот". Заболява го от бодването долу, в областта на стомаха и затова замлъква за миг, даже спира да диша. Дали Христос е плакал в яслата, знаейки, че е изкупителна жертва на народ от грешници? А че тази пасмина от нехранимайковци, готова да го разпне, има неосъзната нужда от опрощение?
Човекът се обляга в луминесцентната стена и прехапва устни. "Какво е религия? Дума от седем букви. Какво е дума? А буква? Всяко наименование обозначава реална даденост, но не е ли това отчасти лъжливо пречупване на истината? Щом Аз-ът в мен възприема света, той оцветява неговите съставни в багри, които езикът трудно възпроизвежда. Ето, в този момент аз мисля, но мислите ми са словесни, защото словото е начина за представяне на идеите възможно най-понятно, но все пак хората често се объркват и остават неразбрани, поради бедността на начина на изразяване. Липсва сетивното звено в цялостната верига - тази част, която предхожда поемането на въздух и изричането на куп балсамирани и загладени фрази. Ако само можеше да се отвори канала за информация, без да се употребява обозначението и етикирането на впечатленията у индивида... Тогава може би ще се създаде "най-кристалната" връзка между хората - преход на мисълта без унификацията на думите.
В резултат на цялото това главоблъскане Човекът го заболява глава и той спира безкрайния умствен маратон за минута. Усеща се, че в яйцето е сам, ако въобще наличието на тяло и разум в него може да се нарече самотно съществуване. Досеща се, че всъщност най-ясното "говорене" е това, в което отсрещната страна е самият той. Въпросът е обаче дали обменените "фрази" ще са достатъчно пълнокръвни за един задълбочен диалог. Разговорите между индивиди, макар и лишени от кристално изразяване, имат едно важно преимущество - обмяна на идеи. Така се запълват нишите в собствените проблясъци.
Хамлетовски тип въпрос - "Да говориш или да не говориш?" Какво е езикът? Допотопно средство за комуникация, но единственото, което Homo Sapiens познава... Поне засега. Вероятността да се появи друго е доста малка, затова се задоволяваме с йероглифните възможности. Мълчаливците не оцеляват, липсват им идеи, следователно трябва да се говори, но максимално ефикасно.
Яйцето става тясно. Препълнено е с думи и открито отразява сянката им в луминесцентните си стени. Човекът се чувства сбръчкан и състарен, защото те го затискат отвсякъде и не му позволяват да диша. Ето защо се казва, че "думите тежат".
Той започва да чопли със сетни сили гладката повърхност, да удря с размазани движения. Получава се пукнатина, прераства в паяжина, в жила и най-после се отронва първата бяла прашинка, след нея друга, трета...
Човекът успява да измъкне ръце навън, после главата си и ахва. Светът го няма! Липсва! Яйцето виси в Безкрая, край него други яйца, също с такива паяжини, но ги няма тревата, дърветата, слънцето, птиците. Светът не е такъв, какъвто думите го представят. Той е константа, но изменчива константа спрямо фактора "слово". Субстанцията налага представа, но тя не е ефикасна в сегашните условия.
От другите яйца изпълзяват хора. Всички заедно представляват футуристичен образ на картина от Дали. Човекът се приближава и задава въпрос. Отговарят му неразбираемо.
Само Вечността знае, че преди секунди е рухнала поредната Вавилонска кула.
Бог е мъртъв, да живее Бог!