ISDN е широко разпространена в света, предлагана от БТК и в България, алтернатива на аналоговите модеми. Аналогично на xDSL технологиите, ISDN работи по медни двупроводни линии, като в стандартния вариант за основен достъп BRI, известен още като 2В + D, осигурява комуникация по два В канала със скорост 64 Kbit/s (за едновременен пренос, примерно, на глас и данни) и един 16 Kbit/s D канал за сигнализация при изграждане на връзката. Двата В канала могат да бъдат "обединени" за удвояване на скоростта. Основният ISDN достъп е подходящ както за бизнес, така и за домашни абонати, тъй като е по-евтин.

Друг широко известен ISDN стандарт, предназначен предимно за бизнес приложения, е първичният ISDN, известен още като PRI (30 В + D), който осигурява според предпочитанията на клиента до 30 В канала със скорост 64 Kbit/s и един D канал (64 Kbit/s) за сигнализация при изграждане на връзката.

Кабелните модеми са основният конкурент на xDSL технологиите предимно по отношение на осигуряване на високоскоростен Интернет достъп по кабелни телевизионни линии като надеждна услуга на домашните абонати, тъй като коаксиалното окабеляване за телевизионни услуги не е характерно за бизнес сградите.

Съществуват два вида кабелни модеми:

- еднопосочен модем, който работи по стандартни коаксиални мрежи и предлага до 2 Mbit/s скорост към абоната. Подходящи са за търсене в Web, тъй като обратна връзка към Интернет мрежата не се поддържа;

- хибридните оптично/коаксиални (HFC) модеми за двупосочни комуникации, които предлагат теоретична скорост към абоната от 3 до 30 Mbit/s по HFC мрежи, но в действителност тя е от порядъка на 400 до 1440 Kbit/s. Ограничение за тяхното прилагане е надстройването на стандартните коаксиални мрежи до HFC мрежи, тъй като то е доста скъпо. В САЩ, например, едва 30% от кабелните линии са преоборудвани за HFC комуникации.

Основната разлика между кабелните модеми и xDSL модемите е, че при първите достъпът е споделен (скоростта зависи от броя на едновременно работещите по дадена линия абонати), докато при xDSL достъпът е по заделена лично за абоната, постоянно активна връзка. Друг недостатък на кабелните модемни услуги, организирани подобно на връзките в локална мрежа, е сигурността. С малко опит всеки от свързаните в мрежата потребители може да проникне в информацията на вашия компютър.

Най-широко известната в географски смисъл технология за високоскоростен сателитен достъп до Интернет е DBS (Direct Broadcast Satellite – пряко сателитно разпространение). Ако в района ви има доставчик на DBS достъп до Интернет и разполагате с видимост към южното небе, можете да ползвате тази услуга с помощта на малка антена с диаметър от 460 до 530 мм за приемане от стационарен спътник при обичайна скорост 350 Kbit/s едностранно, само към абоната. За подаване на заявки в Интернет или използване на други двустранни услуги е необходима допълнителна двустранна връзка към Интернет доставчик.

Освен сравнително бавния достъп до Интернет, проблем е и настройката на хардуера за сателитен компютърен и телевизионен прием. В случай на повреда в спътника, отстраняването й отнема много време, и трябва да пренасочите приемната антена и да пренастроите сателитния си приемник.

В таблицата по-долу са сравнени различните видове xDSL технологии, конкурентните технологии, включително аналогови модеми за комутируема връзка със скорост 56 Kbit/s, кабелни модеми и ISDN, и са посочени по-важните приложения на отделните технологии: