Информация

    Исторически се е получило така, че най-развитата система за връзка в света е телефонната мрежа. За съжаление телефонните връзки са проектирани да пренасят информация в диапазона 300Hz – 4000Hz откъдето идва и така нареченият проблем на последната миля т.е. това е участъка от абоната до неговият доставчик. Най- разпространеното решение са аналоговите модеми, които позволяват скорости до 56К и то при добри условия. Другото възможно решение на проблема (последна миля) е ISDN достъпа, който е изцяло цифров, но тук отново

максималната скорост е 128К, която е недостатъчна за много от съвременните услуги.
Освен това няма постоянна връзка с доставчика. Когато е необходимо по-често да се осъществява връзка към доставчика (повече от 2-3 часа дневно) сметките към телефонната компания нарастват значително и освен, че връзката е много бавна става и икономически неефективна. Отговора на тези проблеми е цифрова (DSL) линия.

     

    Какво е цифрова линия ?

    Това е постоянна некомутируема връзка между абонат и доставчик, която е физически чифт или два чифта на края, на които са т.н. xDSL устройства.
Какви са предимствата :

    1. Връзката към доставчика е с широка лента и постоянна.
    2. Използва наличните телефонни линии, които са най-разпространени.
    3. Цената за използване на линията е една и съща без значение колко и как се използва линията.
    4. Поради голямата лента на пропускане има възможност за използване на услуги като видео, аудио потоци и т.н.
    5. Честотната лента на връзката се ползва само от клиента и не се дели с други.


Технологията DSL позволява значително да се увеличи скороста на предаване на данните по меден кабел без при това да е необходима модернизация на абонатните телефонни линии. Именно възможността за преобразуване на съществуващите телефонни линии във високоскоростни канали се явява главното й преимущество.
DSL представлява набор от технологии, които позволяват да се организира цифрова абонатна линия с различни възможности. По долу ще ви дадем кратка информация, описваща отделните видове:

ADSL(Asymmetric Digital Subscriber Loop) е цифрова линия, при която има несиметричен трансфер т.е. в едната посока е много по-голяма скороста отколкото в другата. ADSL има две основни преимущества. Първо позволява най-скоростният трансфер ( в едната посока ) като при това поддържа дистанции от 6-7 километра. Второ технологията позволява телефонната линия да се използва и за обикновена гласова връзка без това да пречи на предаването на данни. Всички други DSL технологии изискват отделна връзка за аналогова и гласова комуникация. Разбира се, това е особено предимство на местата където прокарването на втора връзка е проблем (стари сгради и т.н.) Това прави технологията популярна за крайни потребители, които нямат други възможности.

RADSL – (Rate Adaptive Digital Subscriber Line)
осигурява всички възможности на ADSL технологията с някои важни допълнения. Тази технология позволява на оборудването постоянно да следи за максималната скорост, която може да се постигне при моментното състояние на линията и съответно се адаптира към нея.

IDSL - ISDN Digital Subscriber Line
е всъщност реализация на проверения ISDN Basic Rate Interface (BRI), което я прави първата DSL технология, която е съвместима с CPE. Когато е реализирана като DSL услуга IDSL всъщност предлага възможности на нормален ISDN BRI тъй като тя дефинира само кодирането на ниско ниво, за предаване на данните се използват протоколи от високо ниво като PPP, Multilink PPP, MP+ and Frame Relay. IDSL е технология за пренасяне само на цифрова информация и не позволява линията да се използва за пренасяне на глас.

HDSL (High Bit-Rate Digital Subscriber Line) осигурява симетрична връзка . Оборудването, което е базирано на основата на тази технология се появява като алтернатива на линиите T1 (1.544 Мбит/с) и Е1 (2048 Мбит/с) съответно разпространени в Америка и Европа където бяха основен метод за организация на цифрови съединиения . Далечината, на която може да има връзка по обикновените медни телефонни кабели е до 3.5/4 km. Развитието на тази технология довежда до по масовото разпространение на HDSL II, която гарантира същите характеристики като HDSL, но използвайки само една медна двойка.

G.shdsl
в основата на тази технология се използват идеите на HDSL2, които се развиват допълнително. Основните направления, в които се получава подобрение са снижаване на общите смущения предавани на близкостоящите линиии и силно намаляване на взаимното влияние при скорости от 768Кбит/сек и нагоре.

SDSL - Symmetric Digital Subscriber Line
осигурява до 2Mbit/s съответно симетрична скорост. SDSL се базира на HDSL. Понеже осигурява симетрична скорост това е технологията която се радва на популярност сред доставчиците на интернет, хостнинг, крайни клиенти които държат на качеството на трафика и т.н. Това също е технология, която не осигурява възможност линията да се използва и за обикновени телефонни съобщения. При устройствата които използват SDSL може същевременно да се приложи и RDSL, така че максимално добре да се използват възможностите на съществуващата телефонна линия.

Всички изброени по-горе технологии могат да използват различни начини за кодиране на сигнала при физическото му предаване по телефонната линия 2B1Q, HDB3, CAP.

Към момента най-добре се представя методът CAP, която е най-често срещана в HDSL устройствата. Това е метод, при който се използва амплитудно – фазова модулация без носеща. Модулацията CAP64 осигурява предаване за един такт на 6 бита информация а CAP128 на 7 бита, което сравнено с 2 бита при 2B1Q и 1 бит при HDB3 е изклщчително предимство. Това позволява да се ограничи спектъра на излъчваните по линията сигнали, което довежда до по-добрата съвместимост и устойчивост при работа.

Освен технологиите изброени по-горе двупосочна връзка може да се изгради и с използване на безжични решения в обхвата, който е разрешен за гражданско използване без специални условия 2.4 Ghz. Този начин на връзка изисква разполагане на антенни системи при клиента и доставчика, които задължително следва да имат оптична видимост помежду си. Предимствата на този начин са, че няма месечна такса към телекомуникационният оператор, който осигурява свързаност например БТК . Недостатъците са, че връзката зависи повече от атмосферните условия, първоначалната инвестиция е голяма и освен това обхвата не е гарантиран т.е. всички могат да го използват и респективно да си пречат. Обикновено подобен тип връзки са устойчиви и работят в покрайнините на големите градове, по-малките населени места и по направления където няма други такива съоръжения. Тази технология се препоръчва за резервиране на основна кабелна линия. Когато се използва за основна връзка следва проектирането и изграждането на комплекса от съоръжения и антени да бъде извършено много професионално и внимателно.