Ръководството включва основни познания за персоналните компютри. Информацията може да послужи на всеки, който иска да придобие обща подготовка и практически умения за основните възможности на персоналния компютър.

Хардуерът обхваща всички физически компоненти на компютъра.

Софтуерът обхваща всички програми, които позволяват хардуера да изпълнява заложените му функции и да изпълнява задачите, които му поставяте.

Дънната платка представлява физически и логически гръбнак на персоналния компютър. Към нея се свързват всички останали компоненти и устройства. Параметрите на дънната платка определят възможностите на компютъра и перспективите му за бъдещо обновяване (upgrade).Малко информация за едно дъно- цъкнете ТУК. Следващите точки описват компонентите на дънната платка.

Процесорът определя изчислителната мощ, извършва "мисловната" дейност на компютъра. Най-разпространените на българския пазар процесори са Pentium, Cyrix, Duron.

Основна характеристика на процесора е тактовата честота в MHz. Тактовата честота определя броя на операциите, които се извършат за единица време, тоест, колкото е по-висока тактовата честота, толкова е по-голямо бързодействието на компютъра. Тази характеристика съпътства винаги обозначението на процесора, например Duron 1000 Mhz. Това е най-важният параметър на компютъра. Когато искате да разберете какви са възможностите на Вашия компютър, или ще купувате нов, обърнете внимание първо на него.

1.1.3. Памет

Паметта е необходима на процесора, за да извършва своите изчисления. Размерът и архитектурата на паметта имат значение за нивото на сложността на проблемите, които може да решава. Различават се два типа памети:

ROM (Read only memory) - памет само за четене, която статично (без възможност за промяна) съхранява данни и програми, обслужващи постоянни функции на компютъра. Тя запазва съдържанието си и след изключване компютъра. Потребителят няма достъп до тази памет.

На такава памет е записана BIOS – Базова Входно/Изходна Система – набор от програми, които предават на системата данни, идентифициращи машината, процедури за тестване, програми, позволяващи на потребителския софтуер да поема контрола над хардуера и др.

RAM (Random access memory) - памет, в която динамично се зареждат данните и програмите, които се използват в дадения момент за изпълнението на Вашите задачи. Съдържанието на тази памет изчезва след изгасяне на компютъра. Размерът на тази памет влияевърху бързодействието на изпълняваните програми.

RAM паметта е втората по важност характеристика на компютъра, която трябва да знаете при оценката на наличния Ви компютър или при закупуването на нов. RAM паметта се измерва в мегабайти (MB) - 1 МВ е около 1 милион символа.

В съвременните компютри, работещи с Windows, е препоръчително да се използва поне 32 МВ памет. Ако използвате мултимедийни приложения - с графики, образи, звук и анимация е добре паметта да е поне 64 МВ. Поради падането на цените на паметта е добре да си купите направо 128 МВ RAM.При закупуване на софтуер и мултимедийни пакети проверявайте какви са техните изисквания към RAM памет.

Представляват специални гнезда на дънната платка, които служат за добавяне на нови компоненти - звукова карта, видеокарта, вътрешен модем, разширяване на паметта и т.н.

Предстявляват специални изводи за включване на входно-изходни устройства - мишка, принтер, скенер. Намират се на задния панел на системното устройство. Стандартно персоналните компютри имат два серийни (COM1, COM2) или един паралелен (LPT1). Серийните портове осигуряват двупосочна връзка и са по-бавни. Паралелният порт е еднопосочен - само за изход и се използва предимно за свързване на принтера. Новите компютри имат и един по-бърз сериен порт (USB). На него могат да се инсталират някои принтери, специализирани устройства - връзка с GSM апарат за боравене с телефонния му бележник и др.

Капацитетът на устройствата и носителите за запаметяване на данни се измерва в мегабайти (МВ - както при паметта), а при най-новите компютри в гигабайти GB (за твърдия диск). Един GB е равен на 1000 мегабайта или 1 GB може да побере повече от хиляда милиона символа или около 600 000 машинописни страници.

Обемът на съхраняваните данни на твърдия диск е също важна характеристика на компютъра.

Предлаганите сега нови дискове са с големи капацитети - между 10 и 1000 GB.

При избор на нов твърд диск трябва да предвидите какви обеми данни ще използвате и натрупвате в бъдещата Ви работа - за библиотечен софтуер, за текстови документи, за сканирани документи, музикални записи и т.н.

Текстовите документи не изискват много голям обем - например документ от 250 страници, написан с Microsoft Word заема около 1 МB.

Повече пространство е необходимо за съхраняване на сканирани документи - статии, корици на книги, снимки, ръкописи, архивни единици и др. Ako ще поддържате голям брой сканирани документи на твърдия диск трябва да предвидите средно по 80 КВ за сканиран обект (в зависимостот големината и качеството на детайлите на сканираното изображение големината варира от 10 до 200 КВ, т.е. за 1500 сканирани обекта ще е необходимо около 100 МВ дисково пространство).

Освен капацитета нa твърдия диск от значение е и бързодействието му, което се определя от ред допълнителни параметри - вид интерфейс, брой обороти за единица време и др. При закупуване на компютър разпитайте подробно и за тези параметри.

Твърдият диск запаметява данните чрез електромагнитна технология.

Флопидисковото устройство влиза стандартно в конфигурацията на компютъра. Използва се за четене и запис върху дискета. Стандартно днес дискетите са с капацитет 1,44 МВ (около 400 страници машинописни страници, написани с Microsoft WORD).

Предлагат се 2 два варианта: CD-ROM - само за четене на компакт дискове и CD-WR - за четене и запис върху компакт дискове. Имат голям капацитет - 650, 700, 750 МВ.

Компакт-дисковите устройства за четене вече започват да стават стандартно устройство към компютъра поради редицата им предимства и възможности:

съхраняват с голяма надежност големи обеми от данни. Това спестява място на твърдия диск;

на такъв носител се предлага ценна справочна информация - библиографии, пълнотекстови бази данни, мултимедийно представени сбирки (със снимки, образи, анимация, звук);

музикални дискове могат безпроблемно да бъдат слушани на компютъра;

новият софтуер се разпространява на компакт-дискове.

Записващите компакт-дискови устройства стават също предпочитани устройства за архив и обмен на по-големи обеми данни. Използването им е добро решение при мрежи от по-стари компютри с относително малко дисково пространство. С едно такова устройство може да се прави надежден архив на базите данни. Библиотеките могат да ги използват за изготвяне и предлагане на собствените бази данни на други библиотеки и потребители.

Компакт-дисковете работят на оптичен принцип, което определя и по-голямата надежност на съхраняване на данните (производители гарантират запазване до 50 години). Трябва да се предпазват от надраскване на повърхността. При замърсяване могат да се избърсват с мека, суха,или навлажнена с вода кърпа. За запис на данни се предлагат дискове за еднократен запис (CD-R - Compact Disk - Recordable) и дискове за многократен запис (CD-RW - Compact Disk - Rewriteble). При дисковете за многократен запис трябва да имате пред вид, че броят на записванията все пак е ограничен и не зависи само от обема на записваната порция данни, т. е. средно 8 пъти може да се записва върху диска, независимо, че данните заемат например само половината му капацитет.

Това най-старото средство за въвеждане на данни и подавяне на команди към компютъра. Работи на принципа на пишещата машина. На клавишите с черен цвят са гравирани латинските букви и символи, а с червен - кирилицата. Разположението на буквите на кирилица е също като на пишеща машина, съгласно БДС. Освен тези клавиши на клавиатурата има идопълнителни, използвани само на компютъра:

Enter - Натиска се след като въведете команда към компютъра. В текстообработващите програми се използва за започване на нов абзац.

Shift - има два идентични клавиша Shift - вляво и вдясно на клавиатурата. Изпозва се за въвеждане на главна буква. Държи се едновременно с въвежданата буква. Изпозвате левия или десния според личните си предочитания за удобство.

Клавишът се използва и като функционален - в комбинация с други клавиши може да изпълнява различни команди като спестява ред последователни действия. В документацията на програмите, които изпозвате, ще намереите конкретните му приложения - например Shift + End означава, че трябва да натиснете първо клавиш Shift и, без да го пускате, да натиснете клавиш End.

Тези клавиши също са дублирани вляво и вдясно на клавиатурата. Използват се в комбинация за изпълняване на еднотипни действия в зависимост от програмата. Могат да се назначават функции на левия или десния клавиш. Така например, стандартно превключването междулатиница и кирилица става с натискане на левия Ctrl.

Escape - Обикновено се използва за изход от текущ екран, диалогов прозорец, за отказ от предлагано от компютъра действие.

Caps Lock - при еднократно натискане активира режим "главни букви". При следващо натискане връща режим "малки букви". Когато клавишът е натиснат, в десния горен ъгъл свети лампичка с обозначение Caps Lock. Ако компютърът започне да показва въвежданите от Вас малки букви като главни, погледнете лампичката - вероятно сте натиснали неволно Caps Lock. Подобен може да е случаят, когато въвеждате парола за Интернет, или за някое приложение. Паролата не се вижда на екрана, Вие я въвеждате многократно, но достъпът Ви се отказва. Вероятно отново въвеждате с главни букви, а обикновено паролите са чувствителникъм големи/малки букви.

Num Lock - намира се в обособената в десния край на клавиатурата малка клавиатура, наричана функционална. Управлява използването на цифровите клавиши на функционалната клавиатура. Те имат двойна функция - при натиснат еднократно клавиш Num Lock (светва лампичка Num Lock) активни са цифрите от 1 до 9. При повторно натискане на Num Lock лампичката изгасва и се активират другите функции на цифровите клавиши, обозначени под цифрите - Home, End и т.н.

Insert (въвеждане) и Delete (изтриване) - използват се от програмите за въвеждане или изтриване на текст;

Клавиши за движение - използват се от текстообработващите програми, а също и от програмите за работа с бази данни за придвижване по екрана или до елементи данни.

Това са клавишите със стрелки - нагоре, надолу, наляво, надясно, а също и:

PgUp и PgDn - изпълняват придвижване на една екранна страница нагоре или надолу;

End и Home - придвижват до края или началоти на реда;

Поредица клавиши F1 - F12 са функционални клавиши и са предоставени на програмите за изпънение на специфични функции.

Измислена е, за да направи работата Ви по-удобна и бърза, макар че, докато се учите да работите с нея, сте убедени точно в обратното и Ви се иска да се откажете от нея. Усилието си заслужава. (Може да потренирате с мишката по-приятно като играете с някоя от вградените в Windowsигри на карти). Като свикнете да управлявате мишката, ще можете свободно да се възползвате от графичния интерфейс на Windows - менюта, избор на опции, движение по документа в текстообработващи програми. Мишката има два или три бутона. С натискане на левия бутон указвате къде избирате да спрете движението на мишката - маркирате някаква опция, файл или просто място в текста. При натискане на десния бутон Ви се предлага меню, което показва какви възможности за действие имате в този момент. Това спестява търсене на подходящото действие по менютата. На третия бутон могат да се назначават функции.

Някои библиотечни бази данни предлагат възможност за връзка с образи - сканирани корици на книги, снимки, гравюри, рисунки и разнообразни архивни документи. Това прави базите данни информационно по-богати и атрактивни. За обичайната библиотечната дейност най-подходящиса плоски скенери (flat). За работа с бар-код - залепен върху книги или читателски карти може да се използва клавиатурен инфрачервен скенер. За да може да го използвате трябва библиотечният софтуер да позволява работа с бар-код.

Ръчните скенери са по-евтини, но по-неудобни за работа за сканиране на документи и качеството на образа не е достатъчно добро.

Ако се сканират текстови докумени, които трябва да се коригират с текстообработваща програма, е необходимо да се използва допълнителен софтуер за оптично разпознаване на символи (технологията се нарича OCR). При закупуване на скенера трябва да разберете предлага ли се такъв софтуер за избрания скенер и на каква цена - цените са различни в зависимост от вида на сканирания текст - печатан, ръкописен, запазен, нечетлив, вид азбука. Цената за разпознаване нанапечатан текст е най-ниска и достъпна.

Има черно-бели и цветни скенери.

Качеството (плътността) на сканирания образ зависи от разделителната способност на скенера, която варира между 300 и 6000 точки на инч.

Мониторът е от задължителните компоненти на компютъра. Наподобява умален телевизор. Управлява се от видеоконтролер (видеокарта), която е монтирана на дънната платка и преобразува данните от компютъра в разбираеми за монитора сигнали. Видеокартите поддържатстандарти, които позволяват инсталирането на различни монитори. Качеството на изображението зависи както от монитора, така и от видеокартата. Мониторът и графичната карта трябва да са съвместими. За активна работа с изображения е необходимо графичната карта да има по-голяма видеопамет (VRAM), a ако компютърът ще се използва и за съвременните игри и 3D графичен ускорител.

Мониторите се придържат към определени стандарти. За съвременните монитори това е SVGA и разделителна способност1280х1024. Разделителната способност определя качеството и плътността на изображението - при по-голяма разделителна способност изображението е по-плътно и детайлно, но образът става умален. Ако на компютъра ще има активно ползване на изображения - бази данни, вкоито от значение са сканираните образи е необходимо мониторът да осигурява достатъчна разделителна способност и да е с по-голям екран.

Големината на екрана се определя в инчове. Съвременните са с големина 15, 17, 21 и т.н. инча. За активна работа с образи се препоръчва 17 инча, а за издателска дейност 21 инча.

Друга важна характеристика на монитора е честотата на опресняване на образа (refresh rate), която се измерва в херца. При по-голяма честота изображението на екрана се опреснява по-често и не се получава премигване на екрана, което макар и невидимо може да предизвква умора при продължителна работа. Ефектът на премигване се определя и от друга характеристика на монитора - начина, по който лъча обхожда екрана. Премигването е по-малkо при поредово движение на лъча (non-interlaced), отколкото при движение през ред (interlaced).

Използва лазерна технология за отпечатване на текст и графика. Качеството се доближава до полиграфическия печат. Мастилото (тонер) е трайно и не се размива при намокряне. Лазерните принтери обработват цялата страница наведнъж, за разлика от останалите, които обработват символ по символ. Поради това те са по-бързи - бързодействието им се измерва в брой страници в минута (ppm - page per minute).

За издателска дейност е необходим PostScript лазерен принтер. PostScript е език за описание на страници, разбираем от принтера. Осигурява независимост на изображението от принтера и огледален печат (за предпечатна подготовка на паус). Тези принтери са по-скъпи.

Персоналните компютри имат вграден миниатюрен вътрешен говорител , предназначен да издава елементарни звуци, съпровождащи някои от операциите на компютъра – изтриване на програма, стартиране на Windows и т.н.

За да може да слушате музикални компакт дискове или да използвате пълноценно програми и приложения, носещи звукова информация е необходимо наличие на звукова карта. Тя позволява на компютъра да генерира, обработва и записва звуци от всякакъв характер и да управлява други, произвеждащи звук устройства. За възпроизвеждане на звука е необходимо да се включат тонколонки, а за запис от микрофон е необходимо той да се включи към извод (жак) на задния панел на системната кутия. Възможно е и включване на hi-fi усилвател към куплунг на звуковата карта.

Звуковите възможности определят ПК като мултимедиен.

1.4. Модеми

Модемите могат да бъдат външни или вътрешни, телефонни или кабелни. Външните модеми са в самостоятелна кутия и се включват към един от серийните портове на задния панел на системното устройство.

Телефонните модеми изискват свързване към телефонната мрежа. Може да вземете отделен телефонен номер за Интернет връзката или да ползвате наличния телефон - докато сте в Интернет, той става неизползваем за разговор. Импулсите обаче се отчитат като при телефоненразговор.

Вътрешните модеми се монтират в системното устройство. Те са по-евтини от външните, поради някои неудобства - външните имат индикатори, по които може да се следи активността им (получаване или изпращане на данни, блокиране и т.н. ) в дадения момент. Освен това могат лесно да се пренасят на друг компютър.

Кабелните модеми са по-скъпи, но осигуряват по-надеждна и с пъти по-бърза връзка. Използват оптичните кабели на телевизионната кабелна мрежа. Връзката се доставя от кабелния оператор. Сега навлизат на нашия пазар и вече има достъпни оферти, които могат да се окажат по-евтини,ако ползвате активно Интернет или обменяте информация с компютри на филиали или организации извън Вашата сграда. Елиминират се разходите за ползването на телефона по време на връзката с Интернет.

Всички видове модеми се характеризират със скорост на предаване на данните. Измерва се в битове за секунда (bps) или в килобита в секунда (kbps). Най-разпространените днес модеми са със скорост 56 kbps.

Предлагат се и модеми с допълнителни възможности – факс-модеми. Те могат да се използват с изпращане на компютърни файлове до факс и за получаване на документ, изпратен по факс на компютъра.

За по-активна работа с Интернет в по-големи организации може да се използват и модеми, използващи радио или сателитна връзка.

Най-важният системен софтуер е операционната система. Най-използваната през последното десетилетие операционна система е Windows. Разпространени са различните му версии – 3.11, 95, 98, NT , 2000, XP. Закупуването на операционната система обикновено става от доставчика на самия компютър (това е и по-евтиния вариант). Клиентът получава и лицензионен документ, удостоверяващ правата на ползване. От май месец 2002 г. най-новата версия на Windows – XP се предлага на български език.

На по-старите компютри се използва по-стара система – дискова операционна система DOS. За нея са разработени много приложения (счетоводни, административни, бази данни), които изпълняват добре своите функции. Windows поддържа DOS среда за изпълнение на тези приложения.

Старата операционната система DOS е по-икономична - изисква по-малко системни ресурси оперативна и дискова памет, мощност на процесора и може да се използва на евтини стари компютри. Интерфейсът (начинът на общуване с потребителя) на средата е недружелюбен. Изисква запомняне на много от командите за изпълнение на задачи по работа с файлове, в текстообработващите програми и други приложения. Работата с електронна поща и Интернет е ограничена. Не може да поддържа предлаганите днес разнообразни мултимедийниприложения и данни. В много библиотеки все още се работи на DOS компютри поради липса на средства за подмяната им. За някои от библиотечните дейности това не е проблем – могат да се използват за въвеждане на библиографски описания, ретроконверсия, отпечатване на справки, каталожни картички, работни документи. Въвеждането,редактирането и обработката на библиотечните фондове в електронен вид изисква време и умения и колкото по-рано започне, толкова по-подготвена ще бъде библиотеката за преминаване към нова софтуерна среда. Освен това по-лесно е намирането на средства по проекти, когато има вечесъздадени бази данни и автоматизирани дейности. До намиране на финансови средства за по-нови компютри може да се изграждат бази данни в електронен вид, които по-късно да се пренесат (да мигрират) в по-нова среда. Библиотечният софтуер трябва да поддържа международни стандарти за обмен на данни.

Windows е най-разпространената днес операционна система. Тя се развива непрекъснато с цел поддръжка на новия хардуер, увеличаване на производителността, осигуряване на приложения, улесняващи и автоматизиращи дейностите на потребителя. Първото видимопреимущество на Windows спрямо DOS е графичният приятелски (user-friendly) интерфейс.

Напоследък у нас започва да се използва и операционната система Linux, която се разпространява безплатно и има добри функционални възможности. Разработените приложения за среда на Windows обаче не могат да работят безпроблемно в среда на Linuх.

В организации, където е необходим достъп до данни от повече работни места (компютри) връзката се осъществява чрез локална мрежа.

В библиотеките работата в локална мрежа осигурява достъп до изгражданите електронни бази данни. В една база данни могат да се въвеждат данни от различни компютри (работни станции). От други работни станции на служители или читатели могат да се правят справки - търсене и отпечатване. Избягва се необходимостта от дублиране на един и същи приложен софтуер на отделните компютри и пренасянето на данни между тях с дискета. Достъпът от всякомясто до всички ресурси осигурява удобство и спестява време за намиране на нужната информация. Локалната мрежа улеснява и достъпа до Интернет от всички компютри.

Мрежовият софтуер контролира достъпа до данните в съответствие с предварително установена таблица на потребителите и техните права - само за справки (достъп само за четене) или за справки и въвеждане/корекция в базите данни (достъп за писане). Възможна е и забрана надостъпа на определени потребители до определени ресурси. Правата и потребителите могат да бъдат променяни и след първоначалното инсталиране. При планиране на работните места и разположението на информационните ресурси в мрежата трябва да се направи оптимално разпределение,да се предвиди очакваното нарастване на данните и пространство за архивиране. Правата на достъп се указват на мрежовия софтуер от ситемния администратор. Той може да е служител на библиотеката или на фирмата, поддържаща мрежата.

Най-разпространените в момента мрежи са базирани на мрежовите варианти на Windows 98, NT, 2000. Windows мрежите станаха предпочитана поради по-лесното администратиране, поддръжката на новите устройства и неограничениея брой работни места. Разпространен е и по-старият мрежови софтуер на фирмата Novell - при него се заплаща лиценз за определен брой места.

Това е един от най-често използвания приложен софтуер. Предимствата спрямо пишещата машина са многобройни и се развиват с всяка нова версия на софтуера. Ето някои от многобройните възможности на програма Word на Microsoft Office:

o лесно коригиране на текста преди отпечатването на документа;

o лесна обработка на документа при подготовка на следващо издание или вариант на документа;

o автоматизирано странициране на документа и оформление на номерата на страниците;

o автоматизирано извеждане на съдържанието на документа;

o автоматизирано отпечатване на опростени показалци;

o търсене в документа по дума или израз;

o автоматизирано копиране и заместване на повтарящ се текст;

o автоматизирано изпълнение на повтарящи се действия с използване на макроси;

o автоматизирана проверка за синтактични грешки (и на български език);

o възможност за украсяване на текста с различни шрифтове и полиграфично оформление;

o настройка на размера и формата на страницата;

o създаване на таблици, чертане на графични обекти и вмъкване на файлове с текст или картинки;

o автоматизирано въвеждане и оформяне на бележки под линия;

За по-опростена текстообработка може да се използва вградените в състава на Windows текстообработващи програми Notepad (за обикновени текстове без специални изисквания към оформлението) и WordPad – заема междинно място по възможности между Notepad и Word, няма възможности за автоматизирано извеждане на съдържание и показалци, средства за чертане и таблици и др.

Най-популярна програма за работа с електронни таблици е Microsoft Excel.

o няма изисквания и ограничения за реда на въвеждане на библиографските описания - тяхното намиране и отпечатване е независимо от последователността им в базата данни;

o библиотекарят не въвежда разделителните знаци между отделните елементи на описанието – програмата сама ги поставя при преглед или отпечатване (разбира се трябва базата данни да поддържа библиотечните стандарти). Тази възможност позволява припромяна в стандарта да не се преработват всички въведени данни, а само програмите, визуализиращи описанията на екран и печат;

o бърз достъп до търсените данни – чрез запитване по елемент на описанието или комбинация от критерии бързо се намира необходимата извадка. Възможно е и търсене по част от дума, ако потребителят не е сигурен в точния й вариант;

o възможност за едновременен достъп от голям брой служители и потребители – при работа в мрежа и показване на базата в Интернет;

o отпечатване на различни справки, подредени по най-удобна за конкретната цел схема - по тематика, азбучно, азбучно-хронологично, по УДК и на следващи нива по година на издаване, автор и заглавие; възможности за отпечатване директно на принтер, на дискетаили във файл за оформяне на печатно издание;

o възможност за автоматизирано извеждане на каталожни картички и препратки, документация за движение на библиотечния фонд, разнообразни издания и показалци, статистическа информация, бюлетини за нови книги и т.н.

o възможности за използване на бар-код за книгите и читателските карти за по-бързо обслужване;

o възможност за поддържане на големи масиви от лесно достъпни данни;

o интегриране на библиотечните дейности и избягване на дублиращи се дейности;

Днес много електронни бази данни с библиографска или пълнотекстова информация (пълен текст на статии, доклади) се предлагат на CD – ROM или в Интернет.

Многообразието от приложен софтуер може да доведе до затруднение за правилен избор. Изборът на приложен софтуер е отговорна задача и изисква задълбочена подготовка в зависимост от задачите и целите, които трябва да изпълнява. За библиотечни системи важни са следнитеосновни критерии:

o да позволява безпроблемна и едновременна работа на кирилица и латиница – за въвеждане, показване, отпечатване и особено важно – търсене и сортиране (подредба по зададен вид на данните, например хронологична) на данните;

o да поддържа българските стандарти на библиографско описание и международните стандарти за електронно представяне на библиотечни бази данни и да осигурява средства за обмен на данни с други системи;

o да има оптимално дългосрочна перспектива за използване – фирмата производител да осигурява развитие на възможностите му в съответствие с общото развитие на технологиите. Например ако сте закупили софтуер за DOS поради ограничени средства за момента, трябва да се убедите, че ще можете да използвате данните без загуба на сериозни средства за преминаване към среда на Windows или Интернет;

o да предлага версия за работа в мрежа. Дори в момента да имате само един компютър, развитието на технологиите неизбежно ще доведе до необходимост от развитие на системата и работа в мрежа;

o да покрива съществените функционалните изисквания, отговарящи на технологията на работата в библиотеката. Възможно е автоматизирането на дейностите да доведе до някои промени в съществуващата технология като съкрати дублиращи се дейности или промени последователността на дейностите. Това е неизбежно, нотрябва да прецените добре дали се запазва функционалността – обезпечаването на необходимите дейности и изходи – справки, бюлетини, печатни издания, каталожни картички и др.

o Особено внимание трябва да се обърне на възможностите на търсене – по какви данни и в какви комбинации може да се търси, има ли възможност търсенето да се ограничи само в областта на зададени елементи на библиографските описания – например автор, предметна рубрика или търсенето става върху целите описания. Така например акосе интересуваме от година на издаване 1944, а търсенето се изпълнява в съдържанието на целите описания ще получим извадка и на всички описания, които в заглавията си съдържат годината 1944;

o релевантност на намираните данни – получава ли се точен отговор на запитването или намерената извадка съдържа множество описания, които са излишни (информационен шум). За тестване може да се използва изразът право – ако резултатът включва описания, които нямат нищо общо с правото, а просто съдържат право някъде в средата на думите – например справочник, това означава, че механизмът на търсене на софтуера не е задоволителен. Обърнете също внимание дали няма загуба на данни в извадката – например търсите приватизация, но получавате неочаквано малко описания в отговор – възможно е това да се дължи също на дефект на софтуера, който намира описанията само ако приватизация е първата дума от заглавието.

o възможности за отпечатване на справки, показалци, издания;

o специално внимание трябва да се обърне на бързодействието при работа с библиотечния софтуер, особено когато се очаква да се изградят бази данни с десетки хиляди описания. Убедете се как работи софтуерът в такава среда – при демонстрация във фирмата, предлагаща продукта, или при реален потребител на системата;

o да има приемливи изисквания към параметрите на компютъра – процесор, оперативна и дискова памет и операционната система. Ако изискванията са големи може да се наложи елиминиране на старата налична техника и неоправдано по отношение на крайната цел закупуване на ново и скъпо оборудване;

o от значение е и стабилността на фирмата, предлагаща софтуера - предлагат ли се възможности за поддръжка и развитие, за промени в продукта за осигуряване на специфични за библиотеката дейности.

Характерно за интегрирания софтуер, че средата е единна - начинът на работа и интерфейсът е подобен. Това позволява по-бързо усвояване на отделните програми и не изисква запаметяване на множество комбинации от действия и клавиши, които при самостоятелни (неинтегрирани) програми могат да бъдат объркващо различни. Обикновено интегрираният софтуер се предлага и на отделни модули. Цената на целия пакет е по-ниска отколкото сбора от цените на отделните модули.

Типичен пример за интегриран софтуер e бизнес пакетът Microsoft Office. В библиотеките най-използвания модул от пакета е Microsoft Word.

Независимо от това за какво конкретно ще използвате компютъра ще трябва да овладеете някои основни понятия и възможности на средата, в която работите - Windows.

Достатъчно е да натиснете бутона за захранване на предния панел на компютъра. (Ако сте забравили дискета във флопидисковото устройство я извадете, за да си спестите появата на стряскащ надпис на черен екран - Non system disk or disk error, Replace and strike any key when ready). Windows се стартира автоматично и на екрана се установява работния му екран - десктоп (desktop). Задължително в долния край на екрана се намира лента на задачите (taskbar), започваща с бутон Start. Системата е готова за работа.

Ако ползването на компютъра е настроено да става с парола и ще се свързва с локалната мрежа, последователно се появяват прозорци за въвеждане на потребителско име (username) и парола (password) за работа с компютъра и достъпа до мрежата.

По време на стартирането компютърът извършва тестване на конфигурацията. Ако установи неправомерно завършване (обикновено от спиране на тока или изключване на компютъра направо от бутона на захранването) на последното използване на компютъра, започва тестване на твърдия диск (дискове). Най-добре е да изчакате тази проверка. Обикновено работата продължава безпроблемно.

По-рядко е възможно системата да стартира в режим на ограничено използване - в четирите края на екрана стои надпис Safe mode. Причините могат да са рзанообразни. Рестартирайте компютъра - вж по-долу.

Този режим може да е придружен и с променени цветове на екрана, фигура с удивителна и бутон Restore my active Desktop (възстановяване на работния екран). Натиснете този бутон, за да получите привичната картина.

Ако компютърът продължава да се стартира в Safe mode, извикайте специалиста по поддръжката.

Изключването на компютъра става чрез натискане на бутона Start от лента на задачите. На последно място в появилия се списък има надпис Shut Down …. Натиснете с мишката върху този надпис. С тази команда се управлява спирането (shut down) или рестартирането (Restart) на компютъра. За спиране изберете shut down - ако е избрано по подразбиране потвърдете спирането с натискане върху бутон ОК. Windows приключва работата си по затваряне на активните програми. Изчакайте докато на черен фон се появи жълт надпис, означаващ, че може да изключите компютъра от бутона за захранване. Ако продължително време (няколко минути) надписът не се появи, изключете от бутоназа захранване.

Ако искате да рестартирате компютъра, изберете Restart. Рестартирането обикновено се налага по две причини - някоя от програмите е блокирала или има необичайно поведение (например в диалогов прозорец започвате да въвеждате име на файл, но въвеждането се прекъсва отсамоволно стартирала се програма на Windows, чието име започва с буквата, с която започва името на файла), или след направени от потребителя промени системата сама предлага рестартиране, за да се активират новите настройки.

Както се убедихте от изброените ситуации Windows може да прави грешки без да имате вина за тях. Не изпадайте в паника. Най-безболезнената реакция е да се рестартира компютъра. Понякога Windows може да блокира така, че да не можете да го рестартирате, дори да го спрете от бутоназа захранване. Тогава го изключете от контакта и после отново го включете и стартирайте.

Системата работи с прозорци (windows), в които от ленти и менюта се избират различни действия (всъщност се подават команди към компютъра, без да е нужно да се помнят и въвеждат ръчно). В диалогови прозорци с натискане на бутони се потвърждават (бутон OK), отказват (бутон NO) или отменят (бутон Cancel) предлагани или избрани от потребителя дейности. В информационни прозорци се съобщава резултатът от извършени действия. Чрез икони потребителят стартира най-често използваните програми и функции.

Не е задължително десктопът на компютрите да изглежда еднакво. След първоначалното инсталиране на Windows, всеки потребител настройва по свой вкус и според своите нужди работната си среда. Поставя съществуващи икони върху десктопа, прави нови икони, сменя фона на екрана, поставя икони в таскбара и т.н. Не бързайте без да сте добили достатъчно умения да "разтребвате"екрана. С неуверени движения на мишката и неправилни отговори на неразбрани въпроси на системата може да изтриете необходими икони, да изправите таскбара вертикално и ред други промени, които всъщност не желаете. Всяка по-нова версия на Windows осигурява защита и възвратимост на грешни действия от този тип, но все пак ще трябва да извикате специалиста по поддръжка да възстанови реда. Понякога талантливи потребители могат да затруднят и подготвен специалист да оправи нещата. Ако не сте още уверени впознанията си, извикайте специалиста да настрои средата, така ще видите как става това и ще му спестите усилията по възстановяване на нормалната среда.

Десктопът задължително съдържа лентата за задачи в долния край на екрана (освен ако, както стана ясно, не сте го "завлекли" с мишката като вертикална колона). В ляво се намира бутонът Start, който освен командата по изключване на компютъра, показва цял списък от възможни действия. Веднага вдясно от него следва участък, където има икони за бързо стартиране, след вертикална релефна черта следва област, в която се показват стартираните в момента програми. В десния край на лентата се намира часовникът. При позициониране на мишката върху него може да видите в появяващо се малко жълто прозорче текущата дата.

При позициониране на мишката върху бутон на Windows се появява такова помощно прозорче, което дава наименованието на програмата или функцията, за която служи.

Обикновено за всяко възможно действие със системата има няколко начина то да се изпълни. С придобиване на опит потребителят сам избира най-удобния за него начин. Така например, за да се започне въвеждането на някакъв нов документ в програма Word (ако е инсталирана, разбира се на компютъра) може да се избере един от следните начини:

От бутона Start избирате Programs, от новопоявилия се списък - Microsoft Word. Програмата Word се стартира и в нея отваряте нов документ за въвеждане на текста;

Стартирате програма Word от икона (натискате левия бутон на мишката два пъти върху картинката), намираща се на десктопа - умалена картинка с логото на програмата и надпис под нея Microsoft Word. Програмата Word се стартира и в нея отваряте нов документ за въвеждане на текста;

Стартирате програма Word от икона за бързо стариране, намираща се в таскбара. Отваряте нов документ за въвеждане на текста;

От бутона Start избирате New Office Document, натискате един път левия бутон на мишката и от появилия се прозорец с икони на Microsoft Office избирате иконата на Word. Програмата Word се стартира и в нея отваряте нов документ за въвеждане на текста;

Най-универсалният начин за стартиране на програма е като при натискане на бутона Start от появилия се списък се избере Programs. Отново се появява списък, съдържащ наименованията на всички инсталирани на компютъра програми или групи програми. Чрез щракване върху избраната програма с левия бутон на мишката програмата се стартира. Ако елементът от списъка е група, припозициониране на мишката върху наименованието се появява следващ списък, от който се стартира исканата програма. Например групата Accessories съдържа множество помощни програми – калкулатор (calculator), текстообработващи програми – Notepad, WordPad и др. Чрез щракване върху Calculator се извиква програмата, имитираща електронен калкулатор.

Всяка програма се стартира в отделен прозорец. Прозорците имат унифицирана структура и задължително съдържат следните компоненти:

· Заглавна лента – синя ивица в най-горния край на прозореца. С щракване върху ивицата и придвижване по екрана без да се отпуска левия бутон на мишката прозорецът може да се премества в по-удобно място. Опитайте тази възможност като стартирате например програмата калкулатор.

В левия край на заглавната лента се намират три бутона в последователност Minimize, Maximize/Restore и Close.

· Бутон Minimize – означен е с тире в долния му край и служи за скриване на прозореца. Стартираната програма остава активна, иконата и се появява в лентата със задачи (taskbar). Чрез щракване върху тази икона прозорецът отново се отваря на екрана. Тази възможност се използва, когато е необходимо да се работи с няколко програми едновременно – например подготвяте справка в текстообработваща програма, за която взимате данни отстартирана база данни и същевременно правите изчисления с програмата калкулатор.

· Бутон Maximize/Restore – използва се за увеличаване или намаляване размера на прозореца в зависимост от текущото му състояние. Означен е с квадратче (Maximize) когато прозорецът не е отворен в максималния му размер или с две квадратчета, ако е отворен в максимален размер – в този скучай натискането му връща прозореца до предишните му размери.

· Close – означен е с х. Натискането на такъв бутон винаги затваря текущия прозорец. Ако в прозореца сте коригирали данни, обикновено излиза запитване за запаметяване на промените.

Повечето прозорци в Windows (и приложенията за Windows) позволяват промяна на размера чрез “разтягане” на рамката му. Необходимо е мишката да се позиционира върху някоя от четирите страни на рамката на прозореца до появата на двупосочна стрелка. Натиска се ляв бутон на мишката и без да се пуска се придвижва ведна от посоките на стрелката - за свиване или разширяване на прозореца. Ако цялото съдържание на разглежданата информация не се вижда в прозореца, трябва да се използват лентите за превъртане. Това са ленти в долната и дясна част на прозореца, в които се намира плъзгач. Ако се позиционирате върху него с левия бутон на мишката и без да го отпускате го придвижвате нагоре и надолу или наляво и надясно, ще можете да виждате скритата информация. Същият резултат получавате като използвате за придвижване стрелките, ограничаващикраищата на лентите.

Информацията се съхранява в ресурсите на компютъра в отделни единици, наречени файлове. Отделният файл съдържа данни, обединени в една единица по някакъв общ признак – текстов документ – статия, протокол, библиографска справка, електронна таблица, параметрични данни, програма за изпълнение и т.н. Всеки файл има уникално наименование, което сесъстои от име и разширение. Обикновено името на файла носи информация за основното му съдържание, а разширението за типа му – дали е текстов (ТХТ, DOC, RTF и др.), изпълним – (обикновено EXE, COM, BAT), конфигурационен (обикновено CFG, DAT), графичен (обикновено BMP, GIF, JPG), електронна таблица (XLS).

Всяка програма - инсталирана и изпълнявана в Windows, използва набор от файлове и предлага на потребителя определени разширения на файловете, които той създава чрез нея. Така например, програмата за текстообработка Word предлага разширение DOC за обичайно създаваните с нея документи. Името на файла потребителят избира по своя преценка с оглед на по-лесното му идентифициране – otchet062002, jubilej100 и т.н. Имената на файловете и директориите пишете на латиница. Това ще спести проблеми при пренасяне на файлове на други компютри, където имена на кирилица е възможно да не се разпознават и файлът да стане неизползваем.

Файловете се разполагат на твърдия диск (дискета, CD) организирани в директории (папки). Windows и инсталираните допълнително програми създават и разпределят файловете си в отделни директории, които не са обект на потребителска намеса. Потребителят сам организира собствените си файлове в отделни директории.

Във Windows съществува директория My Documents, в която по подразбиране (без намеса от потребителя) се разполагат създаваните текстови файлове или електронни таблица (с програма Excel). Когато на компютъра работят повече хора и създаваните файлове са от различен характер е по-удобно всеки да направи собствена поддиректория на My Documents, в която в отделни други поддиректории да съхранява файловете си:

My Documents

Anton

dogovori

protokoli

izlovbi

detski

tekuchta

jubilejna

Krasi

pisma

konference2002

spravki

Съвкупността от директориите и файловете представлява дървовидна йерархична структура като на най-високо ниво се намират локалните и мрежовите устройства, съхраняващи файловете – твърди дискове, дискетни и CD ROM устройства. На следващо ниво се намират коренните директории, каквато е и директорията My Documents.

За работа с файлове и директории (директориите са също специфичен вид файлове) се използва програмата Windows Explorer, която e съставна част на Windows и служи за копиране, преместване, изтриване, преименуване, търсене и др. на файлове.

Следва описание на основните функции на Windows Explorer.

С десен бутон на мишката натиснете върху бутон Start. В новия прозорец стартирайте Explore. Отваря се прозорецът на програмата.

В най-горния му ред се намират лентата с менютата. На следващия ред е разположена лентата с инструменти - икони, назначени на по-често използваните функции от менютата за по-бърз достъп до тях.

Най-често използваните менюта на Windows Explorer са File, Edit, View. И в тази програма има различни начини за изпълнение на дадена възможност – чрез менютата, чрез иконите от лентата на инструментите или с използване на десен бутон на мишката. Според автора на ръководството най-практичен е последният подход, тъйкато показва само опциите, които са достъпни за избрания файл.

Вертикално екранът е разделен на лява и дясна част. В лявата част се визуализира основните нива на йерархичната файлова структура. Директориите, които имат поддиректории са маркирани с квадратче. При кликване върху това квадратче се показват поддиректориите ифайловете, съхранявани в нея.

В дясната половина на екрана се визуализират имената на файловете, съдържащи се в избраната в ляво директория или поддиректория. За да видите по-подробна информация за файловете е добре да сте в режим на визуализация Details. Режимът на визуализация се избира от меню View – List показва списък само на имената на файловете, Small Icons, Large Icons показва списък на имената на файловете и икони, показващи с каква програма е създаден файлът. Режим Details показва имената (Name), разширенията (Type), размера (Size) и датата на последна корекция на файла (Modified). Кликването с мишката върху някои от тези графи предизвиква подреждане на файловете по определен начин. При кликване с мишката върху графа Name файловете се подреждат азбучно в прав или обратен ред (при повторно кликване). Кликването върху графа Type групира файловете според разширенията им, Size – по размера – от най-малки към по-големи или обратно, Modified – от най-стари към най-нови файлове или обратно. Тези възможности са удобни за бързо ориентиране в наличните файлове и избор на файлове за архивиране – най-големи, най-нови, само от един тип - например текстови с разширение DOC и т.н.

Кликнете с мишката върху директорията, където ще се създава поддиректория. От меню File изберете New и от него Folder. Появява се новата поддиректория с прозорче New Folder- въведете името на латиница.

За да се копира файл от едно място на друго трябва файлът и мястото, където той ще се копира да се виждат на екрана. С кликване на мишката върху директорията и ако е нужно и поддиректориите й визуализирайте целевото място на екрана. След това изберете файла илифайловете, които ще копирате и натиснете десния клавиш на мишката. В появилия се прозорец натиснете върху функция Copy. Кликнете с мишката върху директорията, в която ще копирате. Името и подсветва. Натиснете десен бутон на мишката и в появилия се прозорец изберете Paste (aко функцията Paste не е подсветната (не е черна), значи не сте изпълнили успешно функцията Copy, повторете я). Файлът се копира на новото място без да се изтрива от старото.

Може да преместите файла (файловете) от едно място на друго като файловете се изтриват от първоначалното си място и се копират на новото. Изберете файла или файловете и позиционирайте мишката върху някой от тези файлове, натиснете левия бутон на мишката и без да гопускате я придвижете до целевото място. След като го достигнете отпускате бутона. Файловете се преместват в това място. За да използвате този начин на действие трябва вече да се чувствате уверени в работата с мишката. В противен случай ще “изпускате” файловете или ще гикопирате в друго неизвестно място.

По време на копиране на файлове може да се появи прозорец, в който се вижда прелитаща икона и надпис за копираните файлове. Ако файловете са малки, а компютърът е бърз такъв прозорец не се вижда.

Внимание! Описаната процедура изпълнява преместване на файловете когато първоначалната и целева директория се намират на едно и също устройство. Ако приложите процедурата върху две устройства – например от един твърд диск (Local disk C) на друг (Local disk D), файловете се копират на новото място, без да се изтриват от първоначалното.

Валидни са горните 2 варианта като за целево устройство се избира 3.5 Floppy (A) или негова директория. Удобен за използване е и един допълнителен начин. След избиране на файла (файловете за копиране) се натиска десен бутон на мишката и от показаното меню се избира Send to и 3.5 Floppy (A).

Ако използвате често дискети за архивно копие на файлове или пренос на други компютри е добре да форматирате дискетите профилактично или ако на дискетата има повреден участък. Ако на дискетата има повреда при опит за разглеждане на съдържанието й или отваряне на файлот нея се появяват съобщения от вида – Еrror reading disk A:; Disk A is not formatted. Това не значи, че непременно цялата дискета е повредена. Копирайте временно необходимите файлове от нея на твърдия диск, форматирайте дискетата и след това върнете отново файловете обратно.

Възможно е дискетата да е повредена изцяло и да не може да се форматира и използва повече. Тогава ще получите съобщения от вида – Disk can not be formatted;, Invalid media. Ако имате особено ценна информация на дискетата обърнете се към специалист. Има програми, които биха могли да спасят данните.

Форматирането се изпълнява така:

· Позиционира се мишката върху устройство 3.5 Floppy (A);

Натиска се десен бутон на мишката;

От показаното меню се избира Format. Показва се прозорец;

В показания прозорец в Format type се избира се Full. В Label може да се въведе етикет на дискетата (на латиница). Натиска се Start. Изчаква се завършване на операцията.

позиционира се мишката върху файла (директорията), която ще се изтрива; избира се Delete oт меню File - или се натиска десен бутон на мишката и от показаното меню се избира Delete. Появява се прозорец със запитване :

Are You sure You want to send "xxxx" to Recycle Bin?

позиционира се мишката върху файла (директорията), която ще се изтрива. Натиска се клавиш Shift и Del (oт малката клавиатура). Появява се прозорец със запитване :

Are You sure You want to delete "xxxxx’?

позиционира се мишката върху файла (директорията), която ще се преименува;

избира се Rename oт меню File - или се натиска десен бутон на мишката и от показаното меню се избира Rename;

името на файла (директорията) се появява в рамка. В рамката се написва новото име на файла (на латиница).

Преименуването може да стане и като се натисне (с ляв бутон на мишката) в десния край на името. Появява се рамка около името. В рамката се написва новото име на файла (на латиница).

От менюто се избира Tools, от него Find и от него Files and Folders

Named: име на търсения файл, например:

Примери:

pismo1.* търсене на всички файлове с име pismo1

pis*.doc търсене на всички Word файлове, името на които започва с pis

*.doc търсене на всички Word файлове

Containing text: тук може да се зададе специфична дума от съдържанието на файла

Примери:

СБИР търсят се файлове, съдържащи думата СБИР

UNIMARC търсят се файлове, съдържащи думата UNIMARC

Look in: задава се устройството/та където да се търси

Примери:

Local disk C търсенето се изпълнява на твърд диск С:

Local hard drives търсенето се изпълнява на всички твърди дискове на компютъра

Include subfolders - маркира се, за да се търси и в поддиректориите

Ако нямате спомен за името на файла, но си спомняте датата или периода, когато сте го писали може да използвате и търсене по дата Изберете Date. Moже да се зададе времеви интервал (between – между начална и крайна дата) или да се търсят файлове от последния месец/дни.

В по-нови версии на Windows (2000, Millennium) търсенето се изпълнява по аналогичен начин, но с промени в дизайна и някои допълнителни възможности. Стартирането става от бутон Search.

Изберете иконата, изобразяваща кошче с надпис Recycle Bin. Натиска се десен бутон на мишката и се избира Open. Появява се прозорец, в който се намират имената на изтритите файлове.

Можете да възстановите изтрит файл или да го изтриете окончателно. От време на време тази процедура е необходима, ако твърдият диск е малък, тъй като неусетно се натрупват много излишни файлове.

Избират се файловете, които ще се възстановяват. Натиска се подсветнатия в синьо надпис Restore.

Натиска се подсветнатия в синьо надпис Restore all.

3.4.3. Изтриване (окончателно) на всички изтрити файлове, съхранявани в Recycle Bin.

Натиска се подсветнатия в синьо надпис Empty Recycle Bin. При натискане на десен бутон на мишката, позиционирана върху файл в Recycle Bin се появява меню, от което:

файлът може да се изтрие окончателно – изберете Delete;

файлът може да се възстанови - изберете Restore;

могат да се разгледат параметрите му - размер, оригинално местонахождение, дата на създаване/ изтриване и т.н. - изберете Properties.

3.5. Компресиране и архивиране на файлове

o съхраняване на ценна информация в случай на повреда на твърдия диск или неправомерно изтриване;

o икономисване на дисково пространство – рядко използвани големи файлове се архивират и информацията се извлича от тях само при необходимост;

o обмен на файлове с други организации чрез дискета, CD ROM или Интернет;

Архивът на файлове и директории, представлява копие на съхраняваните файлове на дискета, CD ROM, друг твърд диск или лентово устройство. Обикновено файловете се компресират преди архивиране, за да заемат по-малко място.

Компресирането намалява размера на файловете. Степента на намаление зависи от типа на файла. Най-висока степен на компресиране имат текстовите файлове, най-малка графичните файлове.

Възстановяването на файловете на архива може да се изпълни както на компютъра, на който са създадени, така и на всеки друг компютър.

При създаване на бази данни, архивирането е задължително и се изпълнява според инструкциите на приложния софтуер.

Най-популярната програма за компресиране и архивиране за Windows е WinZip. Архивните файлове, които тя създава имат разширение ZIP. Програмата се инсталира допълнително. Можете да си я свалите безплатно от адрес www.winzip.com. След инсталирането на програмата в менютата се появяват опции, позволяващи директна работа с нея – програмата се стартира автоматично, ако изберете някоя от опциите й. При избор на файлове при натискане на десен бутон на мишката освен познатите функцииза копиране, изтриване, преименуване и т.н. се появява и Add toZip – създаване на архив.

Ако изберете файл с разширение ZIP в менюто, показвано с десен бутон на мишката, се появява функция Extract to – възможност за извличане на файлове от съществуващ архив.

С двукратно щракване с левия бутон на мишката върху файл (при работа с Windows Explorer) с разширение ZIP програмата също се стартира автоматично като показва всички файлове в архива и техните параметри – размер, дата, степен на компресиране.

Интернет е световна мрежа от компютри, свързани помежду си, по които се обменят данни. Най-популярната част от Интернет е World Wide Web (световна паяжина), наричана Web. Тя се състои от Web сайтове и Web страници. Web сайтът е съвкупност от Web страници, представящ организация, фирма, събитие, съвкупност от организации и т.н. Данните се показва с текст, картинки, възможно и анимация и звук

В Интернет може да намерите многообразна информация по всички въпроси, които Ви интересуват.

За да ползвате основните услуги на Интернет е необходим и софтуер – Web браузер и електронна поща. В състава на Windows е включен браузерът Microsoft Internet Explorer и електронна поща Microsoft Outlook.

Основно затруднение за начинаещите в Интернет е откъде да започне търсенето на исканата информация. В прозореца на Internet Explorer има прозорец с наименование Address, където можете да въведете адреса на някой сайт, който предварително сте си набелязали. След натискане на Enter исканата страница започва да се зарежда. Ако търсите нещо, но не знаете адрес, можете да използвате машините за търсене (търсачки). Това са адреси, на които можете да зададете дума или израз за търсене и да получите списък от подходящи места в Интернет и кратка информация за съдържанието. От списъка можете да избирате предложените адреси (хипервръзки) и да влизате в намерените сайтове докато откриете най-подходящата информация.

Това е най-разпространената услуга на Интернет. Позволява изпращането на писмо (файл) до електронен адрес в Интернет. Може да се изпраща текст, графика, звук – в прикачен файл. Прикаченият файл може да е създаден предварително с различна програма - Word, Excel и т.н. Ако файлът е голям, за да стане преносът по-бързо е най-добре да го компресирате (с програма WinZip). За да може получателят да отвори прикачения файл, той трябва да има инсталирана на своя компютър програмата, с която е създаден или компресиран изпращания прикачен файл.

Най-сигурен начин да се изпрати писмо на кирилица е чрез прикачен файл. Ако пишете писмото си в полето за текст на писмото най-добре е да го пишете с латински букви, за да сте сигурни, че получателят ще може да го разчете.

ОБЩА КОМПЮТЪРНА ГРАМОТНОСТ *

Въведение *

1. УСТРОЙСТВО НА ПЕРСОНАЛНИЯ КОМПЮТЪР (ХАРДУЕР) *

1.1. СИСТЕМНО УСТРОЙСТВО *

1.1.1. Дънна платка (дъно, motherboard) *

1.1.2. Процесор (CPU Central Processing unit- главно обработващо устройство) *

1.1.3. Памет *

1.1.4. Разширителни слотове *

1.1.5. Входно-изходни портове *

1.2. УСТРОЙСТВА И НОСИТЕЛИ ЗА ЗАПАМЕТЯВАНЕ НА ДАННИ *

1.2.1. Твърд диск *

1.2.2. Флопидисково (дискетно) устройство *

1.2.3. Магнитно-оптичнен диск *

1.2.4. Компакт дискови устройства *

1.2.5. DVD устройства *

1.2.6. Специализирани устройства за архивиране на данни *

1.3. ВХОДНО/ИЗХОДНИ УСТОЙСТВА *

1.3.1. Клавиатура *

1.3.2. Мишка *

1.3.3. Тракбол - (статична мишка) *

1.3.5. Скенер *

1.3.6. Монитор (дисплей, екран) *

1.3.7. Принтери *

1.3.7.1. Матричен *

1.3.7.2. Мастилено-струен принтер *

1.3.7.3. Лазерен принтер *

1.3.8. Звук *

1.4. Модеми *

2. ПРОГРАМНО ОСИГУРЯВАНЕ НА ПЕРСОНАЛНИЯ КОМПЮТЪР (СОФТУЕР) *

2.1. Системен софтуер *

2.2. Мрежови софтуер. Работа в мрежа *

2.3. Приложен софтуер *

2.3.1. Текстообработващи програми *

2.3.2. Електронни таблици *

2.4. Интегриран софтуер *

3. РАБОТА С WINDOWS *

3.1. Включване и изключване на компютъра *

3.2. Общи понятия и правила за работа с Windows *

3.3. Работа с файлове с Windows Explorer *

3.3.1. Стартиране на Windows Explorer. Основни менюта *

3.3.2. Създаване на директория *

3.3.2. Избиране на файлове *

3.3.3. Копиране на файлове и директории *

3.3.4.. Копиране върху дискета *

3.3.5. Форматиране на дискета *

3.3.6. Изтриване на файлове и директории *

3.3.7. Преименуване на файлове *

3.3.8. Търсене на файл *

3.4. Възстановяване на изтрити файлове. Работа с Recycle Bin *

3.4.1. Възстановяване на файлове *

3.4.2. Възстановяване на всички изтрити файлове, съхранявани в Recycle Bin *

3.4.3. Изтриване (окончателно) на всички изтрити файлове, съхранявани в Recycle Bin. *

3.5. Компресиране и архивиране на файлове *

4. Интернет накратко *

4.1. Достъп до Интернет *

4.2. E-mail - електронна поща *