1. Въведение

Един от най важните проблеми на телекомуникационните мрежи днес продължава да бъде проблемът свързан с достъпа на абонатите до услугите предлагани от тях. Актуалността на този проблем на първо място се определя от бурното развитие на мрежата Интернет, достъпът до която изисква рязко увеличение на пропускателната способност на абонатната мрежа.

Независимо от появата на нови съвременни безжични и оптични средства за абонатен достъп, основното и най-масово разпространено средство продължава да бъде традиционната медна абонатна линия. Причина за това не на последно място е естествения стремеж на операторите на телекомуникационни мрежи да защитят направените до момента инвестиции. А те не са малко. Трябва да се има предвид, че понастоящем в света има инсталирани над 700 милиона медни абонатни линии. Поради това в настояще време и в обозримо бъдеще стратегическото направление в увеличаване на пропускателната способност на мрежите за абонатен достъп ще бъде разработване на нови и усъвършенстване на съществуващите технологии за абонатен достъп използващи за преносна среда традиционната медна абонатна линия.

До съвсем неотдавна основното и единствено средство за абонатен достъп до услугите на мрежата Интернет, използващо като преносна среда медната абонатна линия, беше аналоговия модем. Междувременно той претърпя редица подобрения и усъвършенствания. Независимо от това и най съвършените представители на аналоговите модеми удовлетворяващи изискванията на Препоръка ITU-T V.34, със скорост на предаване на информацията до 33,6 kbit/s, както и модемите от последното поколение удовлетворяващи изискванията на Препоръка ITU-T V.90, със скорост на предаване до 56 kbit/s практически не могат да осигурят ефективна работа на потребителя в Интернет.

От това следва, че от първостепенна важност е рязкото увеличение на скоростта на достъп на потребителите до услугите на телекомуникационната мрежа и особено до мрежата Интернет. Един от методите за решаване на този проблем е използването на семейството технологии за високоскоростен абонатен достъп xDSL. Тези технологии осигуряват висока пропускателна способност на мрежата за абонатен достъп, основен елемент, на която се явява усуканата двойка медни проводници от селищната абонатна телефонна мрежа.

Една типична xDSL конфигурация

Технологиите xDSL използват факта, че до сега ширината на честотната лента на съществуващите медни кабели не се използваше пълноценно. На практика за пренос на телефонен трафик се използват честотите до 4 kHz. Усуканата двойка медни проводници обаче има възможност да работи до честоти от порядъка на 1,1 MHz, което означава, че може да пренася 250 пъти по-голям обем информация. Теоретически технологиите xDSL позволяват реализирането на скорости на пренос на информация от 0,5 до 52 Mbit/s. Различните скорости на пренос се реализират от различните технологии:

Еволюционното развитие на цифровия абонатен достъп може да се представи по следния начин.



Характерно за семейството технологии за високоскоростен абонатен достъп xDSL е използването на понятието “цифрова абонатна линия” DSL (Digital Subscriber Line), с което се означава преносната среда.