5.1 Симетрични DSL технологии

HDSL

Технологията HDSL позволява симетрично предаване на информация в двете посоки, между потребителя и мрежата със скорост 2,048 Mbit/s Е1 (или 1,544 Mbit/s Т1), при която за преносна среда се използват два или три чифта от абонатната мрежа. Използва два типа модулация: амплитудно-импулсната модулация 2B1Q и амплитудно-фазовата модулация без носеща честота САР. Максималното разстояние което може да се покрие от системите HDSL зависи от скоростта на предаване на информацията и от качеството на използваните линии и е от порядъка на 3,5 кm до 4,5 кm. Обикновено HDSL линии се използват за свързване на учрежденски централи към мрежата, интернет сървъри, локални мрежи и др.

IDSL

Технологията IDSL осигурява пренос на информация симетрично в двете посоки със скорост до 144 kbit/s. Независимо от това, че ISDL използва както и ISDN модулацията 2B1Q, между тях съществуват редица отличия. За разлика от ISDN, линията ISDL е некомутируема, вследствие на което не се натоварва комутационната техника. Освен това линията ISDL е “постоянно включена”, както и всички останали линии използващи технологиите DSL.

HDSL2

Технологията HDSL2 представлява логически резултат от развитието на технологията HDSL. HDSL2 осигурява пренос на информация със същите параметри както и HDSL, само че използва една двойка проводници.

SDSL

Технологията SDSL позволява симетрично предаване на информация в двете посоки, между потребителя и мрежата, както при технологията HDSL, със скорост 2,048 Mbit/s Е1 (или 1,544 Mbit/s Т1) с някои различия. На първо място SDSL използва за преносна среда само един чифт от абонатната мрежа. На второ място разстоянието, което се покрива е ограничено на приблизително 3 кm. В рамките на това разстояние SDSL осигурява поддържане, например при видеоконферентна връзка, на еднакви потоци от данни в двете посоки. В определен смисъл може да се каже, че технологията SDSL се явява предшественик на технологията HDSL2.