Сигурно на всеки от вас се е случвало да се сблъскате с повреди в компютърния хардуер, но понякога поради сериозни грешки тези повреди могат да доведат до невъзвратимо повреждане на компютъра ви, включително процесор, RAM и видеокарта.Обикновенно тези неща не стават от самосебе си (чувал съм обяснения от типа "както си работеше и замириса" или "вечерта го изключих и на сутринта като го включих изгърмя"), но истината е, че обикновенно ние сме причината за това.Сега просто искам да споделя с вас малко опит който насъбрах покрай едно изгоряло дъно което ми подариха и което се заех да поправя.Става дума за един евтин и популярен у нас модел на Acorp - 6VIA89  с чипсет на VIA и Socket PGA 370 (за Pentium III), който в следствие на грешка и попаднало в лоши ръце беше изгоряло.Станало е така, че след погрешно "повдигнато" от BIOSа напрежение на ядрото последното е изгоряло вследстие, на което е окъсило захранващия импулсен стабилизатор на напрежение, той се е претоварил и яко е замирисал.Когато го погледнах за пръв път много ясно се виждаше, че единия от двата ключови транзистора в близост до процесора и импулсните бобини е с пукнат корпус вследствие на много силен топлинен пробив.Ето как изглежда тази част от дъното с въпросните елементи:
             
На снимката тези елементи съм ги означил с цифри и червени стрелки.Проблемен бе елемент 3 който се беше пукнал и изгорял от пренатоварването.Тази снимка е направена след неговата смяна и затова повредата тук не се вижда, но оргиналния елемент беше както този до него означен с номер 2.Тои има означението на корпуса си CEB603AL.В началото не знаех изобщо какви са тези елементи.Приличат на мощни крайни транзистори, но в транзисторен корпус от този вид с три края има дори специализирани импулсни интегрални стабилизатори а дори и да се окажеха транзистори не знаех от какъв тип, параметри и данни са и съответно с какви мога да ги заменя.Искам да подчертая, че голяма част от повредите по дънните платки са повреда и изгаряне на именно тези два транзистора.Видях също, че единия от краищата и на двата е свързан през резистор към интегрална схема в близост до тях, означил съм я с номер 1.Явно, че трябваше да започна проучването на компонентите от тази управляваща ги схема.Знакът на схемата ме ориентира бързо към фирмата производител - Fairchild Semiconductors.Намерих фирменият PDF файл описание на схемата и ето какво открих.Така нареченият елемент номер 1 е схемата RC5058M която е програмируем DC-DC контролер проектиран за използване най-вече в захранващите вериги на Pentium III процесорите.Знаете, че тези процесори изискват доста ниско напрежение за ядрото и периферията си при много голям ток, а захранването ATX разполага само с мощни +3,3V, +5V, +12V  За тази схема се използва +5V за захранването и при което тя го стабилизира на напрежение в интервала 1,3-3,5V.Схемата има ефективност 85% и натоварва +5V с ток до 16A.Ето блоковата схема на тази интеграла заедно с външно включените силови елементи:
             
От тук веднага се виждат основните блокове а също и изходната верига VCC.А ето ги и двата крайни транзистора на импулсния стабилизатор управлявани от крачета 1 и 23 на схемата.Изгорелият в случая транзистор е горният - свързан към краче 1 LIDRV, но също може да изгори и неговият събрат долу или и двата заедно.От лявата страна на интегралата на схемата виждаме още три мощни ключови MOSFET N - канални транзистора.Ако се поразтаршувате по вашата платка ще намерите и тях.Транзисторът на 14 краче изработва напрежението 3,3V/1,5V с което се захранва графичния слот AGP, но да се върнем към нашите два крайни транзистори и напрежението за ядрото, което регулират.Точната стойност на това напрежение, което може да варира в рамките 1,3-3,5V зависи само и единствено от цифровия код който се подава на крачета 4-8 (VID0,VID1...VID4).Всъщност това са си 5 бита и в зависимост от 5 битовото двоично число (5 едници и нули) подадени на тези входове определят изходното напрежение подавано към ядрото на процесора.Както виждате там има един 5-bit ов DAC.Примерно при комбинация 00110 (съответно откъм крачета VD4, VD3, VD2...VD0) на изхода се стабилизира напрежение 1,75V а при 11101 - 2,2V.Тази система допуска точност на настройка в интервала 1,3-2V  точност на стъпката 0,05V а при интервала 2-3,5V стъпка 0,1V.За повече информация можете да видите PDF файла на Fairchild който можете да изтеглите от сайта им.Тези 5 бита са свързани обикновенно към джъмпери за ръчно задаване на напрежението (опасна работа трябва много да се внимава) и към чипсета за функцията Auto detection CPU vcore.Много BIOSи поддържат и регулиране от менюто си което става по същия начин.Дали битовете единици и нули, които управляват схемата  ще се задават чрез джъмпери и резистори или директно от BIOS резултата е един и същ.Установих ролята на управляващата схема а сега да се върнем на транзисторите.Вече разбрах, че става дума за мощни MOSFET N канални транзистори, но ми бяха необходими и техните параметри за да избера подходящ аналог.В търсачката http://www.chipinfo.ru/  намерих и моите транзистори CEB603AL.Техните параметри са с максимално напрежение  дрейн-сорс 30V и дрейнов ток 25A.Те са специално предназначени за крайни транзистори на нисковолтови импулсни захранвания.Освен това имат вграден в корпуса си Шотки диод включен между дрейна и сорса за предпазване от пробив при работа с индуктивни товари.За нашето приложение това е абсолютно важно.Освен това този транзистор е и много бърз има добри динамични характеристики при честоти дори 1MHz.Имайки в предвид това аз реших да го заменя с популярния BUZ11 произвеждан от много фирми и наличен на нашия пазар.Струва около 2лв. единична бройка, но в корпус TO-220.Този транзистор има дори по-високи параметри от оргиналния като максимално пробивно напрежение и максимален ток през дрейна 30A.За съжеление в корпусът за повърхностен монтаж TO-263(DD-PAK) никъде в Стара Загора не можах да го намеря, но с малка хитрост успях да приспособя наличния TO-220 към дъното.За целта отрязах стърчащата му част от металната пластина за захващане към радиатор (тази част с дупката) и така корпуса беше "приравнен" към ТО-263.Металната планка на гърба на ТО-220 корпусите е медна, но е покрита с никелово хромова сплав за да не се окислява медта и тя пречи пластината да се запоява така както при корпусите TO-263.Реших да го запоя не с цялата му площ към площадката на дъното, а само най-горния му ръб- там където е направен среза.Хубаво изглаждате пластината в мястото на среза с пила за метал така че да се зачисти медта и я калайдисвате.Краката на BUZ11 съвпадаха с тези на оргиналния CEB603AL, но вие проверете дали е така и във вашия случай.Свалете изгорелия стар транзистор от дъното, оберете до гладкост припоя от площадката писта, чрез която се охлажда дрейна и запоете новия транзистор.Разбира се не можете да го запоите отдолу под корпуса, но не е и необходимо.Достатъчно е само по ръба най-горе.Можете да видите как това се е получило при мен на първата снимка- транзистор номер 3.Средния извод на BUZ11 отрязах защото той е дрейна а металната пластина на корпуса му също е вътрешно свързана към дрейна.Ако използвате друг модел транзистор гледайте дали това е така и при него в противен случаи дрейна няма да има електрически контакт.Накрая почистете колофона от спойките и проверете с омметър в двете посоки прехода дрейн-сорс за късо съединение.Можете да отчетете ниско съпротивление (десетки или стотици ома дължащи се на включените към тях пасивни елементи) но в никакъв случай късо съединение.С това ремонта беше приключен и дъното върнато към нов живот.

Искам да допълня няколко реда с оглед на няколко по-късни ремонти на такива проблеми.В някои случаи се получава така, че вследствие на пробива на горния MOSFET транзистор изгаря и драйвера на схемата RC5058 който е свързан към гейта му.Правилно работещата интегрална схема изработва на изходите си (към гейтовете на транзисторите) правоъгълни сигнали с TTL ниво.Двата сигнала на крачета 1 и 23 са дефазирани на 180 градуса - когато единият е логическа 0 другият е в логическа 1. Приличат много на сигналите изработвани от класически мултивибратор.Честототата разбира се е много висока - около 200KHz!Проблемът е, че толкова "бързи" импулси не могат са се измерят с обикновен мултицет и вие няма да сте напълно сигурни дали схемата изработва коректни управляващи импулси.Тяхната амплитуда трябва да е с TTL логическо ниво както ви казах и по-нагоре.Разбира се това е най-лесно да се провери с осцилоскоп, но аз използвах успешно и моят мултицет Metex 4660A като го включих на функция логически тестер и го калибрирах спрямо +5V на захранването.При здрава схема той отчита последователни логически импулси с честота 195KHz и амплитуда над 70% от калибрираното напрежение (лог. 1).При изгорял драйвер на схемата той отчита ниско логическо ниво и в такъв случай интегралата трябва да се смени.Честотата и амплитудата на гейтовете на двата транзистора е еднаква- просто са изместени на 180 градуса.Разбира се моят Metex има доста "екстри" които нормалните уреди нямат затова трябва да намерите някой друг начин за да проверите коректността на тези управляващи импулси имайки в предвид техните параметри, за които ви споменах.До сега не съм попадал на тази ситуация, но мислено има вероятност и драйвера така да изгори, че да подава постоянно логическа 1 на горния транзистор.Това е изключително опасна ситуация и води до поява на +5V на захранването на ядрото на процесора, което ще го изведе веднага от строя а с това и горния транзистор.Работата е там, че не можем да пуснем лесно схемата без да поставим Pentium 3 процесор в цокъла тъй като той управлява интегралата за да и зададе нужното напрежение на стабилизация Vcore.Ситуацията е сложна и трябва да сте напълно сигурни в правилната работа на RC5058 преди да направите пробите.Ситуацията която ви описах е малко вероятна но теоритично възможна.При един такъв пробив с протичане на токове от десетки ампери през полупроводниците както става при повредата в този стабилизатор полупроводниците за части от секундата се нагряват до температури превишаващи температурата на топене на силиция и кристалите на полевите транзистори се пръсват заедно с пластмасовите корпуси.Кристалите буквално изгарят!Кристалите в интегралните схеми с висока степен на интеграция като процесори и чипсети просто се изпаряват и образуват дупка в корпусите.Вследствие веригите или се прекъсват електрически или се окъсяват с изключително ниско съпротивление и ако защитата на ATX захранването не издържи и не изключи то също изгаря.Не искам да ви плаша, но с електрониката е така- най интересен е момента когато включваш устройството, тогава трябва да си готов винаги за евентуална експлозия.Стопяеми предпазители не могат да предотвратят това- само електронни защити са способни да го направят и то ако всичко е точно изчислено предварително (критични токове, времена на изключване) и в такъв случай като нашия почти този метод е неприложим.За съжеление истината е че качествена и сигурна поправка на електроника се прави само с добри уреди и техника които струват адски много пари за западния стандарт а за българския са си направо космически.Във всички остнанали случаи се правят компромиси - няма как.Освен това се натъкнах на дъна при които двата мощни транзистори се управляват от други такива подобни на RC5058 схеми.И при тях важи същото нещо както и тук.Разучете внимателно схемите преди да действате!