Специалитет против язва

         Беше по гроздобер. Отбих се един ден у баджанакови и ги заварих тъкмо смачкали гроздето, напълнили бъчвата и разчистваха наоколо.
        - Ха добре дошел, кай, тъкмо навреме пристигна, да помгнеш да изхвърлим джибрите поне.
        - Нима ще ги хвърляте?
        - Че какво да ги правя. Пресата тъй им смачка кокалите, че нищо в тях не остана.
        - Дай ми ги на мене тогава. Ще ги сипвам по малко на прасето, че много ги обича.
        - Още по добре, кай, вземай ги и се разправяй, та тях поне да не мисля.
          Пренесох ги аз, братче, на два-три пъти с количката, тръснах ги в кацата и се прибрах за вечеря. Кога сутринта слязох в зимника и ги поразрових, то шо щеш – цяло вире шира се стекло на дъното. Чакай, рекох си, в тия вторични суровини май има живот още, може да излезе нещо от тях. Прескочих до магазина, купих пет килограма захар, насипах я отгоре, излях отгоре няколко кофи вода, разбърках ги с точилката и ги завих с една черга, да не ги хапят мухите.
          Слушал бях да разправят, че за цвят слагали в ширата бъз. Прескочих и до градината, набрах цяла кошница, смачках тия черни сачми, та станаха като мастило, гаврътнах и него отгоре, разбърках пак с точилката, завих ги и си мисля:
         “Ти, баджанак, ще пиеш бяло памидово вино, ама аз ще те почерпя с черно маврудово, та да си оближеш и мустаците, и веждите даже.”
          Така джибрите стояха близо месец, като от време на време ги разбърквах и се навеждах да им прислушвам сърцебиенето. Преточих ги след това в бурето, цръкнах си в желтата пахарка, дето събира един корем течност – бря! Радост в къщи. Станало едно вино, братче, резняк – не ти е работа!
          Че като го почнах аз: на обяд пахарка, вечер пахарка, на обяд един корем, вечер пак. По едно време почна да ми се услажда и сутрин, та забравих и баджанак, и баджаначка, преселих се един вид в зимника и дорде не докапчих бурето, не мирясах.
         И за тебе лъжа, братче, за мене истина, излекувах се от язвата абсолютно. Девет години ме мъчи пущината, девет години ме гърчи и свива, най-после и намерих специалитета. Не мога да ти кажа от джибрите ли беше, от бъза ли, или от точилката, с която ги бърках, но изчезна окончателно и толкоз.