Антон Тодоров Страшимиров (15.06. 1872, Варна - 07.12.1937, Виена). Роден в семейството на зидар, преселник от Разложко. 13-годишен напуска родния си град, скита из Добруджа, слугува в кръчми и кафенета, работи по тютюневи ниви и като словослагател, книговезец, бояджия. Учи V (дн. IX) клас в Разград, след това в Земедеделското училище в Садово, което напуска. През 1890-1894 е начален учител из различни села във Варненско и Бургаско. Развива активна просветна дейност. Редактира в. "Глас от Изток" (Бургас). Увлича се от народническия социализъм. През 1895 заминава за Берн, Швейцария, слуша лекции по литература и география, запознава се с творчеството на X. Ибсен, А. Стриндберг, М. Метерлинк. Гимназиален учител във Видин (1898-1899). Заедно с д-р 3. Димитров, д-р Н. Петков и В. П. Гочев редактира литературното научнопопулярно сп. "Праг" (Видин). Учител в Педагогическото училище в Казанлък (1899-1900); уволнен от педагогическото у-ще (заради спречкване с кмета) със забрана да учителствува. Участвува в македонското освободително движение като четник на Яне Сандански. Редактира в. "Реформи", орган на Върховния македоно-одрински комитет, и сп. "Звезда" (Търново) - от кн. 5, издава сп. "Културно единство" (Солун). През 1902 заедно с Т. Г. Влайков и Ил. Георгиев е един от основателите и редактор (през първите 2 г.) на сп. "Демократически преглед". Споделя възгледите на оглавяваната от Н. Цанов Демократическа партия. През 1902 е народен представител на младодемократическото крило в Демократическата партия в XII НС; народен представител и през 1911 (XV НС), 1929 (XXII НС). От 1901 издава сп. "Наш живот". Участвува в Балканската война като редник. През Междусъюзническата и I световна война е военен кореспондент; сътрудничи на в. "Военни известия" и сп. "Отечество". Редактира (1921) сп. "Наши дни", което отразява културния живот в България след войните. Създава и редактира (1922-1923) "Българска общодостъпна библиотека". След Септемврийското въстание (1923) пише знаменития позив "Клаха народа, както и турчин не го е клал" - акт на гражданска смелост и достойнство. Защитава жертвите на Цанковия терор, основава помощен комитет за подпомагане на сираците. Неподкупната му авторска и гражданска съвест го издига на върха на обществените събития. Дейно сътрудничи на сп. "Пламък" на Гео Милев; печата във в. "Звезда" и в. "Новини". През 1926 под редакцията на Страшимиров излиза в. "Ведрина".

Страшимиров печата за пръв път през 1889 в сп. "Искра" (Шумен) - стихотворението "Мъчно, тясно ми е - простор ми дайте" (№3, с псевдоним Мирьо). Първия си разказ "Дулчев" (с псевдоним Т-о) публикува през 1892 в №21 на сп. "Лъча" (Пазарджик). Сътрудничи на списанията "Ден", "Мисъл", "Българска сбирка", "Ново време", "Социалист", "Летописи", "Просвета", "Демократически преглед", на вестниците "Развигор", "Литературен глас" и др. В ранните разкази на Страшимиров - "Анатема", "На нивата", "На широк път", "Данаил", "Косю", се долавят влияния на народничеството. Подхващайки познатите теми за радостите и скърбите на селския живот, за недоволството на селяка от кметове, чорбаджии и бирници, Страшимиров не превръща битовото изображение в битоописателство. Герои на разказите му са бунтари, непокорници, които не се помиряват с неправдите. В първата си повест "Щастието на един век" (по-късно със заглавие "Габровка", "Еснафка", отпечатана в сп. "Български преглед", 1900) авторът възхвалява добродетелите на българката - пазителка на родовите традиции от предосвобожденската епоха. В основата на повестта "Змей" са жестокото суеверие и предразсъдъците в традиционното българско село. В изображението на семейнобитовите отношения се вграждат елементи на фантастично-митологичното мислене. Повестта "Кръстопът" е картина на селските бунтове срещу десятъка по времето на радослависткия режим (1899-1901). Към селската белетристика на Страшимиров принадлежи и романът "Есенни дни", в който мотивът за любовта на двама млади е наситен с остродраматични конфликти. Опитвайки се да разруши "старата битова кора", Страшимиров създава поредица романи, в които се стреми да обхване живота на големия град, да разгадае духовната криза на интелигенцията. Романът "Смутно време" е опит за пресъздаване на обществения живот в България след 1886. В следващите си творби с градска тематика - "Среща", "Висящ мост" (2 изд. със загл. "Без път"), "Бена", "Пропаст" Страшимиров продължава да търси новите социални, икономически и психологически промени в градския начин на живот, опитва се да обясни драмата на героя интелигент, навлизайки в сферата на подсъзнателното, ирационалното, субективистичното. Романът-хроника "Вихър. С шопите към Цариград", създаден през Балканската война, обединява различни жанрове. Отличава се с подчертана автобиографичност, с оригинални народоведски наблюдения. Връх в творчеството на Страшимиров е романът "Хоро". Същинската тема на романа е не толкова погромът след потушаването на Септемврийското въстание 1923, колкото разпадането на общността, трагическото преобръщане на традиционната фолклорна обредност. Повествованието започва със сватба, но всътцност разказва за смърт. Хорото около труповете на убитите е символ на кървавия ужас и насилието, но в свързването на сватбата със смъртта прозират елементи от древния народен мироглед. Засегнати са формирани с векове стереотипи в душевността на българина и ценностни критерии, свързани с взаимоотношенията между личност и колектив, традиция и съвременност. Словото в "Хоро" е клетвено, предизвикателно; загробващо, но и възраждащо, то брани погазената чест на българина.

Бунтарството на Страшимиров е изразено и в недовършения роман "Роби", където действителни лица и епизоди от македонското движение се въвличат в ефектно сензационно-приключенско развитие на действието. Творческият интерес на Страшимиров към трагичните сблъсъци и противоречия в човешкия живот, вътрешната напрегнатост и драматизъм на диалога в прозата му обуславят и интереса към драмата. Първата му пиеса "Сватба в Болярово" (играна през 1900 от драматичната трупа "Сълза и смях") е сценична разработка на "Есенни дни". Двигател на драматичното действие във "Вампир" са първичните тъмни страсти, които изправят майка срещу дъщеря и тласкат героите към гибел. Опитът на Страшимиров да създаде комедията "Мрак" е неуспешен. Писателят усеща по-вярно трагичното, отколкото комичното в живота. В комедията "Свекърва", писана за откриването на Народния театър в София, той владее законите на смешното. Битовата тема за отношенията между снаха и свекърва прераства в конфликт между поколенията, между консерватизма на патриархалния морал и новия "градски" начин на живот. Комедията "Къща" осмива бай-ганьовските апетити на банков чиновник. Във фарса "Пред Влахернските врата" (1908) Страшимиров се връща към преексплоатираната тема за брака-сметка и властта на парите. Със сюжети от борбата за освобождение на Македония са пиесите "Прилепски светци" и "Отвъд". В стремежа си да създаде модерна драма - "Ревека", "Към слънцето" ("Отрешени"), "Свети Иван Рилски", "Над безкръстни гробове", Страшимиров повтаря теми, идеи, мотиви, заети от М. Метерлинк, Фр. Ницше и Ст. Пшибишевски. Автор е на народоведски проучвания, събрани в кн. "Нашият народ", където подробно разглежда българските етнически групи; на много пътеписи, селищни проучвания, очерци, брошури по македонския въпрос, литературни студии и статии. Произведения на Страшимиров са преведени на полски, руски, сръбски, унгарски, чешки и др. езици. Псевдоними: Н. Бистренов, Босилко, А. Бъднев, Данила, В. Данилов, Дойрян, Г. Живков, Земен, Истров, Кинема, К. Кънчев, Мирьо, Наблюдател, Постов и др.