НЕИЗВЕСТЕН

        

Първата любов се дълго помни,

първата целувка най-боли,

първата милувка дълго пари,

най се помнят първите очи!

****************************************

 

Как е трудно да кажеш "Сбогом",

когато ти се иска да извикаш "Остани",

и да направиш невъзможното:

да спреш солените, напиращи сълзи.

А те, ще парят после дълго

и спомена ще викаш в падналия мрак,

и в него другите ще викат дълго,

…но… не забравяй: "Самотата не е враг."

 

******************************************

Ела.

Заповядай в моя дом.

Свали си шапката.

(Защото ако я свалиш‚

може и палтото да последва ...)

(А хвърлиш ли палтото‚

може да склониш да седнеш ...)

(А седнеш ли - кой знае‚

може и да поостанеш ...)

(А поостанеш ли ...

е‚ все ще намеря начин да те задържа ...)

Така че‚ заповядай в моя дом

и шапката свали си.

*********************************************

Аз усещам как тръпнат ръцете ти -

с нетърпение‚ с малко тъга

те се впускат в едно приключение

по отдавна познати места.

Изучавайки копче след копче

те замират и дрехата пада -

всички думи от няколко нощи

се окъпват в копринена пяна.

*****************************************

Когато всичко в тебе гасне

и страшно много те боли.

Когато някъде оплют си

и дълго чакаш помощ ти.

Когато бъдеш унижаван,

оставен сам,обезличен.

Вдигни глава,не се предавай,

не падай ти на отчаянието в плен.

Върни си ти всички унижения,

молби,съдби,и тъжни дни.

Върни ги,за да помни всеки

какво и той е причинил.

Но не допускай да угасне,

една частица доброта,

защото има някой да я чака,

затъващ в свойта самота!

*******************************************

След толкова години на забрава,

попаднах днес случайно на следа,

която някак си доведе ме при тебе.

Прочетох бавно старите писма

и спомних си за наш'то време...

Нима наистина съм те обичала така?

Нима и ти така обичал си ме мене?

Дали това не е било една игра -

хем малко истинска, хем хлапешки наивна?

Или пък просто беше любовта...?

Забравила съм и последната следа,

но знам, че не забравих тебе

както сигурна съм във това,

че и ти не си забравил мене...

И сещам се за тези времена,

отдала се за миг на спомен сладък.

Наистина, красива беше любовта,

макар и безпощадно кратка.

Но стига толкоз, време е сега

да върна всичко пак обратно,

там, където беше досега -

в миналото мое безвъзвратно.

*****************************************

Знам една дума...
               Е. Петрова

Знам една дума, която

изпълва простора с копнеж

и кара сърцето да плаче

зъзнещо в зимния скреж.

Знам една дума, която

към тебе протяга ръка,

но често затваря вратата

преди да достигне целта.

Знам една дума, която

събрала е всички пустинни земи.

Тази дума е толкова малка,

а толкова много тежи...

Но ти вероятно познаваш

този копнеж за топлина,

а думата е ... самота.

***********************************************

Най-хубаво е…
                /Автор: Велин Георгиев/

Измислица е всяка друга хубост,

макар да има хубави неща.

Най-хубаво е всъщност да си влюбен,

за да откриеш, че си бил с душа.

Дори дъждът на влюбен ми прилича,

защото към земята се стреми.

Най-хубаво е всъщност да обичаш.

Най-хубавият миг е оня миг,

във който ти разбираш, че си влюбен,

забравил за рождения си ден.

Защото всички дни са толкоз хубави,

че ти приемаш всеки за рожден.

************************************************

ОТКРОВЕНИЕ - Любен Стоилов

Някога, когато се обичахме,

някога, когато бях етичен,

някога, когато си приличахме,

все си мислех, че не те обичам.

Все не можех да пресметна искрено

как започна и къде ще свърши

любовта ни, в клюките пречистена

и за ден раззеленила върше.

Нас навярно ни проклеха хората -

мереха по нас с магии черни -

и навярно в много грях го сториха

да се любим верни и неверни.

Не тъжа, че чувствата погаснаха,

не тъжа, че рано си отиде,

само ми е жал, че не зараснаха

раните от тежките обиди.

Винаги, когато ме целуваха,

винаги, когато бях с момиче,

винаги, когато се преструваха,

все разбирах, че съм те обичал.

***********************************************

БЕЗРАБОТИЦА     - Емил Иванов Рупел

Къде се шмугнаха големите величия?
Не искат ли тамян да им кадиме пак?
Вървя си аз по своя път, в посока ничия,
и влача тежко, уморено, крак след крак.
А те, притулени в неонови реклами,
отново ми намигат с блеснали лица.
Не мога да повярвам - гасне младостта ми,
а тяхната изгрява с толкова слънца!
Сменили козината, нрава не сменили,
те правят нови, нови дупки в моя джоб…
И пак ме блъсва оня вятър непосилен -
бушува в мен, възкръсва, в мен е Дон Кихот!
Аз нося на гърба си техните уроци.
Не ми е вече ни до сълзи, ни до смях.
Предчувствам аз,
че мойта днешна безработица
ще стане утре страшна работа за тях!

***********************************************

Вече знам какво е самотата. - Емил Иванов Рупел
Тишина, в която се чува часовник.
Часовник, който отмерва времето.
Времето, в което очаквам някой.
Някой, който няма да дойде.
Но ти вероятно познаваш
този копнеж за топлина,
а думата е ... самота.

************************************************

Любовта не достига… -    Георги Константинов

Има нещо, което

ще гадая до гроба -

как човекът превръща

любовта си във злоба?

Как настава в сърцето

тази тъжна промяна -

вместо песен на славей,

тъмен крясък на врана?

Как щастливата глътка

до отровата стига?

Как прегръдката нежна

става тежка верига?

Има нещо в простора,

непонятно за мене...

Обяснете ми, хора,

от любов озлобени -

как сърцето обича

само няколко мига?...

Злоба има за всички.

Любовта не достига.

************************************************

Вятър черни къдри развлича,           - В.Геров

вятър нишки дъждовни преде

и край мене в капчуците плаче

не дойде!

не дойде!

не дойде!

Не се сърдя, любимо момиче!

Аз разбирам - дъждът те е спрял!

Тоз от двамата, който обича

е дошъл!

****************************************

Оставям те , защото те обичам,

оставям те ,защото знам , че си щастлив.

Не съм за теб мечтаното момиче,

а ти за мен си толкова красив.

Оставям те ,защото те обичам,

живота си със друга сподели.

Недей да бъдеш с нея безразличен,

а цялата любов и подари.

Ти мислиш, че ще забравя ,

но знай сърцето ме боли.

Ти беше първата ми обич

и знай последна ще си ти.

Прости, не мога да те мразя

безумно те обичам, но мълча.

Обичам те ,защо това да крия,

нима е забранена любовта,

нима аз нямам право да обичам

тъй както всички хора на света.

И все пак ще се срещнем ,

все пак тихо ще се поздравим.

Дали сърцето радостно ще трепне

или във остра болка ще се свий?...

Годините , а те са много,

като вихър ще отминат.

Снегът ще падне в нашите очи.

Очите ти до болка ще се взират

в миража на отминалите дни,

а там от бурите на нащо време

мастилото едва ще се чете...

и толкова по-скъп ще е за тебе

листа хартия скрил едно сърце.

След залеза на всяка обич

настъпва болка и тъга,

след залеза на всяка вяра

настъпва мрак и тъмнина.

Когато виждаш как някой си отива

ти нямаш сили да го спреш.

Когато виждаш, че една любов умира

не можеш с нея да умреш.

Разбираш , че мечтите са измама,

че си обичала, а обич няма,

че спомена е болка остаряла,

че си била щастлива,

но не си разбрала.

Не се сърди ,че те обикнах ,

не исках , но сърцето победи.

С твоя образ тъй привикнах ,

но трудно е без твоите очи.

****************************************

Не вярвам,че със теб сме се обичали,

било е сякаш преди сто години,

на двама врагове сме се заприличали-

ний бяхме крепост,днес сме две руини.

Не вярвам,че със теб сме се целували

макар и да ми парят още устните,

не вярвам,че по облаци сме плували,

но помня всички мигове пропуснати.

От ревности нелепи,от съмнения

удавиха се във горчилка дните ни,

омраза вместо светли дни вдъхновения

проряза с остри мълнии очите ни.

Не вярвам,че със теб сме се обичали

макар и да са сладки много спомени,

ний просто през годините сме тичали

от вихъра на луди страсти гонени.

***********************************************

За утре си поръчвам самота,

ще бъда тиха,мраморна и бяла,

ще ме докосваш само със тъга,

ще ме превръщаш в сълзи цяла.

За днес оставам твоя пак,

с последната целувка,отмаляла,

потърсих в погледа ти знак,

не го открих.Нима съм закъсняла?

За вчера беше истинският грях,

макар да трае любовта минути,

изгряваше в зениците ми смях,

не исках да помислям и за утре.....

...за утре си поръчвам самота!

***********************************************

Животът ни нагарча твърде често

като изстинало черно кафе,

доскучава като вчерашен вестник,

като стар,вече втръснал рефрен.

Чоплим спомени отдавна ръждясали

и разряваме вехти любови.

Все си търсим под слънцето място,

и сънуваме пътища нови.

Ослепели от болки и залези

си припомняме минали страсти,

търсим думи отдавна неказвани,

гоним все идеалното щастие.

И във тази гонитба увлечени

подминаваме дребните радости,

пропиляваме късчета нежност

и отблъскваме "малките" щастия.

           Сетива

Можеш ли-

да видиш-отвъд светлината,

да чуеш-отвъд тишината,

да вкусиш-сладостта,

да помиришеш-уханието на слънчева теменуга,

да докоснеш-непогалена сълза,

да целунеш-своята мечта,

ей така-като слънчева капка роса.

 Срещнах те,без да знам,че ще се влюбя.

Търсих те,без да знам,че ще те намеря.

Намерих те,без да знам какво да чувствам,

Влюбих се,без да знам,че така ще ме боли.

Промених се,без да знам,че ще е заради теб.

Обикнах те,без да знам,че може да се обича така.

Страдах,без да знам,че е от тъга по теб.

Мразих те,без да знам,че всъщност те обичам.

Проклинах те,без да знам,че няма да ми простиш.

Изгубих те,без да знам,че няма да се върнеш.

                Сломяване

Аз знам-на гордостта ми

ти разчиташ

и искаш да сломиш

във мене любовта,

но ти не знаеш може би

какво е да обичаш,

или пък си оставил

всичко в младостта.

Дали сърцето ми ще понесе

студенината,

ще мога ли и този път

да бъда силна аз,

ще бъда ли прободена

със нож от самотата,

и как без сълзи ще остана,

щом спомня си за нас.

Нали все пак било е-

това ще си повтарям-

не страдай,не унивай,

не скърби....

Вратите всичките

след себе си затварям

и ще оставам сам,

с когото и да си...

                  Бъдеще в миналото

Постели леглото си-ще дойда,

въздухът на две да разделим.

Истината с думи малобройни

ще си кажем и ще си простим.

Остави ми мястото до тебе,

ако е свободно-идвам аз.

И не слушай хорската прокоба,

че не ставаме и двамата за „нас”.

Побелели в сянката ще седнем,

ще опрем едно до друго рамена,

вярваш ли,че ще се разтреперят

нашите допрени колена?

В нежната прегръдка ще преминат

токове от младите ни дни,

може само споменът отминал

закъснелите копнежи да смути...

Въздишка.

Първа.

Втора.

Не се ли умори

да ми показваш

скуката си?

Стани и по-добре

си тръгвай!

Простудата охлажда

сетивата ми

след тази ледена

виелица.

Във снега – две сажди.

Очите ми,които изгоряха.

От взиране по теб.

Боли ме,дотежава

веселата ябълка,

която не ти дадох да отхапеш.

Не беше рано,

беше късно,

и като честен градинар

отпъдих плесента

на спомените.

                   На 45

Хем съм млада,

хем съм стара.

Искам да затворя.

Хляб имам да продавам.

Дете голямо.

Дете малко.

Току-що завършила,

почвам отначало.

Днес съм хубава,

утре погрозняла,

искам да съм млада,

а съм остаряла.

Искам да отидем

с теб на дискотека,

гледаш ме учудено-

не съм на два века.

Като вчера беше-

с изгрева вървяхме.

Днес не е ли вчера?

Нима остаряхме?

                  Гледна точка

Опитах се щастлив да те направя,

но щастие не знаеш що е ти,

за тебе то е с някой да се караш,

ти слънцето обиди,че блести.

Опитах се със обич да те купя-

позорно евтино ти се видя,

с вулкан от чувства те затрупах-

едва от скука не умря.

Опитах се с мечти да те запаля,

в магьосница превърнах се почти,

страхуваш се от сигурни провали,

та ти не си научен да летиш.

Отчаях се към теб да се нагаждам,

да гледам все със твоите очи,

но ти си свикнал само да се раждаш

и цял живот над теб да се бди.

Със себе си не можеш да се справиш,

измъчваш се и те боли,

напук си тръгнал да се давиш,

инатът нека ти тежи.

Повечето жени са добри.

Много от тях са красиви.

Някои са прекрасни,че и умни!

Забележителните са малко.

Изключителните се броят на пръсти.

Къде си ?

.......................................................................................

Докъто имаме сили

хайде да се разделим.

Ние нищо не сме изградили

и не рушим.

Спря да пуска коминът

синкаво-топъл дим.

Всички пътеки са сринати.

Да си вървим.

Ласките,дето остави,

аз ти ги върнах в брой.

Нямаме вземане-даване.

Страшен покой.

Слънцето даже е спряло.

Това е добре.

Между нас нищо не е живяло,

за да умре.

.........................................................................................

Днес чак те срещнах,след десет години,

аз със съпруга,ти със съпруг.

С нас са децата,вълните са сини.

Слънцето грее,но ти си със друг...

Нещо навярно ще трепне в сърцата,

нещо предишно,от минало знак.

Варненски вятър ни гали лицата,

варненско лято отново е пак.

.......

С теб ще се срещнем след трийсет години.

С теб ще застанем един срещу друг.

Пак над главите простори са сини,

аз без съпруга,ти без съпруг.

Знам,ще си спомним мечтите ни смели...

Звездните нощи с дъх на море...

Вече с косите от сняг побелели,

времето даже за малко ще спре...

Тръпки ще бият отново сърцата,

дълго ще бродим в нощния мрак...

Двама разбрали истина свята:

първата обич при нас е до гроб!

Само вълните,под нас на скалата,

нежно ще шепнат на морския бряг...

.............................................................................

Спомен от лятото

Живеехме на гребена на лятото,

опиваше ни въздух от мечти,

кънтеше в нас гласа на непознатото

и хранеха ни слънчеви лъчи...

И пиехме без мярка,до припадане

от виното на неизвестността,

желаехме,и любихме,и страдахме,

забравяхме за действителността.

Но ето,че отишло си е лятото,

далечни са небесните звезди

и тъй порочно стана непознатото,

че молим се за истински сълзи.

.........................................

Защо си ми след тридесет години ?

Предчувствам, че отново ще те срешна

случайно пак след тридесет години,

но тъй противна ми е тази среща

и тъй ми е противно,че те има...

Досадно ми е,че си тъй далече,

че смееш се,ликуваш и тъжиш,

а споменът за мен изтрит е вече

и влюбено за друга ти мълвиш.

За чужди устни може би бленуваш

и пламък във очите ти блести...

А мойте тъжни клетви не дочуваш

и песните,що вятърът реди....

Сега съм млада,силна и красива,

сега съм твоя сбъдната мечта!

След време ще съм само сянка сива

на спомена ни скъп за любовта...

Със сигурност отново ще те срещна

след двайсет или тридесет години:

ще се усмихнеш ти,с ръце ще плесна,

но после,знай,с тъга ще те отмина!

....................................

Ако си ме чакал,                          - Вася Борисова
а не съм дошла,
значи пътя съм загубила,
но ще дойда някой ден сама.
Ти не бързай да разлюбиш!
Ако си ме викал
с истински слова,
може да не съм те чула.
Но в съня ти ще се отзова...
Ти не бързай да разлюбиш!
Ако някога те нараня
с дума дръзка, неразумна,
щедро болката ще заплатя
с болка...
Още не разлюбвай!
Но ако не дойда
в тежък час,
в който като хляб съм нужна,
в който само моят глас
може раните ти да превърже;
даже от далечен свят щастлив
ако не дотичам -
разлюби ме!
Без проклятие, без вик...
Разлюби ме! ...
Ако още ме обичаш!

....................................

Ако си тръгнеш, погледни назад      - Стефка Петкова
и виж какво след себе си оставяш,
защото няма да си вечно млад ,
и може някой ден да съжаляваш.
След теб ще бъде тъжно и студено,
и само тишината ще остане,
но болката ще мине постепенно,
- времето лекува всички рани.
Знай, силните жени не плачат,
и след мъжете никога не тичат.
Те гордо през живота крачат,
защото истински обичат.
Ако през живота ти жена такава мине,
по трепета в сърцето си ще я познаеш.
Не я оставяй ти да си отиде,
недей за други да мечтаеш!
Но, ако тръгнал си, а после се завърнеш
и за свойта подлост си забравил,
помни, че самотата ще прегърнеш,
защото само нея си оставил!

....................................