Павел Матев

Павел Матев -Роден 6 декември 1924 г. Оризово, Чирпанско- Царство БългарияПочинал 4 февруари 2006 г. (81 г.)София, България
Павел Христов Матев (6 декември 1924 - 4 февруари 2006) е български поет, общественик, депутат, председател на Комитета за култура и изкуство. Работил е в Комитета за кинематография, бил е зам.-главен редактор на сп. "Пламък", главен редактор на списание "Септември". Павел Матев е един от любимите лирици на няколко поколения българи. Десетки от неговите поетически шедьоври се превръщат в текстове на шлагери на любовната поп песен. През живота си издава над 40 стихосбирки с вълнуваща, често пъти тъжна лирика. Вероятно затова е наричан тъжния поет - прякор, измислен му от литературните критици. Да си спомним за големия лирик в българската поезия с няколко от най-нежните му словесни симфонии в мерена реч.
Представяме ви избрани мисли на поета и няколко негови стихотворения:
"Поезията е публична самота. Твориш, за да те чуят хората... Понякога се чувствам заточеник на спомените. Човек се състои от спомени. Най-често се връщам към детството си. Младенческата възраст е не само най-невинната, тя е прелестна, знаменита. При нея човек е наистина божие създание: чиста, отворена душа, незамъглени очи, ръце, с които хващам само доброто."
"Смутен съм от похвалите към мен. Аз съм селски син и е в природата ми да мисля със земни понятия. Поетите са орачи на духа и сеячи на идеали."
"И знам, че птиците се приземяват, но тежко е да бъдеш приземен".
"Моите ласкави чувства дирят човешки заслони. С моето тихо изкуство искам да ме запомнят."
"Ами щяхме да правим хармонични личности. Направихме ли ги? Не виждаме ли как сега бухнаха престъпленията, кражбите, убийствата, рушветите, подкупите, изнасилванията? А се хвалихме, в това число и моя милост, че сме изградили новия, хармоничния човек. Всичко се превърна на плява."
"Талантът е любов", казваше Толстой. А на любовта всички възрасти се покоряват. Виждате ли умора в перото на Валери Петров? Аз не виждам. Може би голямата истина за творческото дълголетие се крие в степента на дарбата, с която - по Божия воля - е удостоен поетът, казва Матев в интервю пред в. "Сега".
"Тъгата не значи примирение, още по-малко отчаяние. Тя е съзиждащо, сътворяващо чувство. Не е ли тъжен и такъв жизнесъздател като Пушкин в неговата гениална творба: "Я помнь чудное мгновенье"? Не е ли тъжен открай до край в своите изумителни елегии Дебелянов? Да си спомним Ботев, който искаше тежко вино, за да забрави всичко друго. Аз не мога, а вие можете ли да си представите един ухилен до шията поет? Ухилени поети няма. Един велик руски композитор ми казваше, че бог е създал три безсмъртни неща: природата, човека и тъгата. Склонен съм да му се доверя без остатък."

СТИХОТВОРЕНИЯ: