На нощта си ясн месец,
на денят си светлина,
като твойта хубост, пиле,
няма друга ни една.
        Ангел ли си от небето
        че на хубост си сама,
        на жените си корона
        и царица, и мома.
Първо и първо кат те видях,
в огън пламнах сиромах,
от тогази и досега
де съм, как съм не познах.
        С теб сънувам, с теб бълнувам
        и въздишам от сърце,
        тебе мисля, тебе диря,
        теб простирам аз ръце.
И в смъртта си, душо мила,
и на гробните врата
пак твоето сладко име
ще да шепна със уста.