ОРИСИЯ

Три орисници злокобни,
в полунощний мрак дълбок,
спряха се до златни люлки
при заспалия отрок.

Първа рече и нарече:
"Да живее ден за ден,
за живот да му е свидно -
от живота отчужден.

Сам на себе си омразен
и за другите недраг,
зарад милост да подлага
той ръка от праг на праг.

И в съзнание горчиво,
да кълне живота свой,
и себе си и твореца -
нека бъде Б о ж е к той!"

Втора рече и прирече:
"Пораз да го порази!
Неговий живот да мине
в пот и кървави сълзи.

Да не знай в умора отдих,
в люта зима, в летен зной -
не светът да го прехраня,
а светът да храни той!

До живот в калта притъпкан,
като църв - от църв по-слаб, -
да се гърчи и превива...
Нека той да бъде Р а б!"

Третя рече и дорече:
"Орисии за света!
Но беди ли са бедите,
чийто свършек е смъртта?

С ваште орисии нека
на живот да бъде клет...
С моята и след живота -
нека бъде той П о е т !

Нека тленна плът изтлее,
а живее дух терзан -
за да има що да хули
жадната за хули сган."

Рекоха и отлетяха...
А злочестият отрок
заживя - за да изпълни
техния завет жесток.