МАНГО И МЕЧКАТА

Мечката я Манго разиграва -
както шахът нашата държава,

казваше веднъж Насър Ферре: -
думка той на свойто дааре,

тя подскача и ръмжи, уж пее,
сопата дано я не огрее...

Мине ден: те в сън прекарват нощ -
мечката и Манго - сбират мощ.

Манго в сън се за късмет облизва;
мечката се поще и подгризва

брънката с отдавна гален блян -
взирайки се към Коджа Балкан...

Мине нощ; зора се ясна сипва;
на нозе юнашки Манго рипва,

мечката отново подбере -
думба-думба с свойто дааре,

чака нощ; - та пак да се нощува:
в сън за свойто всякой да бленува.

Обратно към [П.П.Славейков] [Стихотворения]