МАНГО И МЕЧКАТА
Мечката я Манго разиграва -
както шахът нашата държава,
казваше веднъж Насър Ферре: -
думка той на свойто дааре,
тя подскача и ръмжи, уж пее,
сопата дано я не огрее...
Мине ден: те в сън прекарват нощ -
мечката и Манго - сбират мощ.
Манго в сън се за късмет облизва;
мечката се поще и подгризва
брънката с отдавна гален блян -
взирайки се към Коджа Балкан...
Мине нощ; зора се ясна сипва;
на нозе юнашки Манго рипва,
мечката отново подбере -
думба-думба с свойто дааре,
чака нощ; - та пак да се нощува:
в сън за свойто всякой да бленува.
Обратно към [П.П.Славейков] [Стихотворения] |