ДИМ ДО БОГА

Врескотня и дим до бога;
нигде отдих, нигде слога.

Всякой, с собствен бяс в главата,
вади клетнику душата.

По гора хайдути ходят;
просяци низ село бродят;

бирник бий; живей с берия
наготово в град кадия;

ходжи питат по курбани;
кърви лочат вси тирани...

Бог високо, бог далеко -
а на злото пътят преко!

И откакто свят се въди -
тъй било е, тъй ще бъде.

Обратно към [П.П.Славейков] [Стихотворения]