ДИМ ДО БОГА
Врескотня и дим до бога;
нигде отдих, нигде слога.
Всякой, с собствен бяс в главата,
вади клетнику душата.
По гора хайдути ходят;
просяци низ село бродят;
бирник бий; живей с берия
наготово в град кадия;
ходжи питат по курбани;
кърви лочат вси тирани...
Бог високо, бог далеко -
а на злото пътят преко!
И откакто свят се въди -
тъй било е, тъй ще бъде.
Обратно към [П.П.Славейков] [Стихотворения] |