БАЧО КИРО

Тоз ден обесиха Бача ви Кира -
вече забравих коя бе година -
другите, с него що бяха, стотина,
се отърваха. Ех, то се разбира!

Този не ял и дори не мирисал
лук; я пък оня ахмак се преструва;
трети се кръсти: "Та кой би уйдисал
на хаймани по умът! Да бунтува?

Против кого? За какво? И защо ли?
Царя ни благ е, аллах да го чува!
Вече престанаха сълзи, неволи
и кръвнините, откак той царува..."

Ето пък онзи там скута цалува
на едно мурго ефенди надуто:
"Аго, аллах да ти дните съчува:
мене ме хайти подлъгаха люто."

Бачо ви Киро стои и ги гледа
и му се в сълзи сърцето облива:
"Боже прости, за такива говеда
исках свобода и аз... за такива..."

И, недорекъл, напред се изстъпи -
воля е, чужда я воля не спира:
"Ето, живота за други е скъпи -
той е омразен за Бача ви Кира!

Всички, що видите тука пред вази,
те са невинни - и тия в затвора...
Аз съм виновен, един само ази -
че съм говедата смятал за хора.

Аз съм виновен! И с Бача си Кира
щото ви скимне такова правете -
духом свободний свободно умира,
а си не връзва с живота ръцете!"

И покачен бе за свойта измама
той на бесилката...ех, сиромаха! -
И остстрани му разбойници двама:
както Исуса когато разпнаха.