ЖРЕБИЙ

Знам, няма и не вярвам в орис,
но вечна болка пари в мен.
Сърцето ми е пълно с горест —
за горест сякаш съм роден,

Преминал в жажда през пустини,
чист извор нийде не съзрях. —
На двадесет и шест години
аз цял век вече изживях.

Горчилка пих, горях в тревоги,
интрига дните ми смрачи —
затуй и плачещи, и строги
сега са моите очи.

Ех, младост! — всичко преживяла,
вървяла в мрак и светлина,
на цял свят горестта събрала —
ти само радост не позна!