Като жълти огнища горят
слънчогледите из равнините;
край лъките извива бял път
и в прахта
меко тупат копита. -
Галопират по белия път
лекогривите рижи кобили
и тъй звънко,
тъй сочно звънят
на каруцата тънките зилове.
Зад лъките оттатък белей
мойто родно село
край Росица.
Аз се връщам сега отдалеч -
чак от новия град на Марица.
А защо,
а защо не нахлуй
тръпна радост
в сърцето ми младо?
Добромирка, прости ми
и чуй:
в оня край ми е
родната радост!
Знам, че
в теб се родих за живот,
първи думи съм в теб изговорил,
но където изграждах завод -
там
за полет крила съм разтворил.
Тънки зилове
звънко звънят
към селото,където съм раждан.
Добромирка, срещни си синът -
на Димитровград
новия гражданин!
1956