ВЪПРОС

С го пороя в душата ми тътнат
с могъщо бучене
и тъмней на бездомните нощи
студеният мрак.. .
Сърце,
мозък,
нерви
и всичко, що има у мене —
е превърнато сякаш в един въпросителен знак. . .

Още три дни!
Останаха два дни!
Остава един! —
От родилния дом,
на ръце с моя син,
ще излезе родилката —
мойта жена;
дом си нямам —
къде ли ще ги подслоня?!
До деветия месец
без жилищен съд

на квартира
във утробата майчина
лесно прекара синът.
А навън е по-друго:
тук дом не се лесно намира —
има жилищна криза,
има жилищен съд!
О, чие ли сърце за бездомните ще заболи?
Кой над моя невръстен син ще се смили?

Сто пороя
в душата ми грозно ревът
че след два дни
събрание има съдът,
а синът не изчака,
той вече дойде —
и сега —
накъде?. . .