СЛЕД ЗАЛЕЗА...

Живот, живот! —
на младото ми рамо
ти сложи тежка, лицемерна длан. —
Мечтаното е вече отмечтано,
изпита — чашата, смехът — изсмян.

О, колко тиня извора помътя! —
и аз утеха по-добра не знам от тази —
в тоя век на кръстопътя
да бъдеш влюбен, горестен и сам. . .

Към всичко рано станал безразличен,
аз отминавам чужд и мълчалив. . .
И всъщност аз не знам какво обичам -
знам само, че не съм щастлив!

Не искам нищо!. . .
С никакви пътеки не диря
през страданието брод —
към слънцето, угаснало навеки,
към скъпата безсмислица: живот!