ПРИЗНАНИЕ

Милоока жена, белонога! —
нецелуната и непогалена!
Ти ми стана съдба и тревога,
тиха радост и жал непрежалена.
Черноока жена, белоръка —
ти, усмивчице сладка и чакана!
Ти си моя утеха и мъка,
моя топла сълза неизплакана...