ПРЕД НОВА ГОДИНА

Улиците
задъхано тичат,
извиват, а сградите гледат с прозорци
към тях;
на внезапните радости взривът там избухва
в думи и смях.
— Тик-так, тик-так -
тиктака часовникът пак
и тика
колесницата на годината
по стръмнините на дните.
С нас през билото им
скоро ще мине тя!
Ний идем на времето
от дълбините корави, отдалеч идем!
И отиваме
много далеч!
Някой с увиснали празни ръкави
подига очите си,
сякаш издига меч.
О, тия очи!
На тревогата с блясъка мощен
като червени сигнали
те горят
и крещят,
те говорят безгласно,
те предупреждават:
— Мирът е
още в опасност!
А знайте ли?
Знайте ли, хора? —
Едно дете
ще бъде родено наскоро! Едно дете
скоро ще милват ръцете ми! —
Миличкото! Под сърцето ми
вече тупка сърчицето му,
хълца от радост мойта жена.
Мария! Любима!
Само три месеца има
до деня,
когато в къщи
ще станем
трима! Колко е хубаво, че
и тая година
отмина!

Гледайте
колко далеч сме дошли!
Родино,
на прага ти тропа
нова година,
на радости нови тя ще бъде родилка, нали?!
Нека дните й пият
на земята
плодоносния сок
за производство
на цветя
и пшеници!
Силни да бъдат
ръцете!
Размахът —
широк!
Клони и гнезда да има
за птиците,
за хората —
стряха
и песни,
и труд,
а за децата —
майчина пазва и топъл скут!
Хиляди тайни отгатнахме вече!
Времето
нищо от нас не ще скрий!
Ний тръгнахме рано,
от много далече
и много далече
отиваме
ний!