ПОРЪЧЕНИЕ

Когато вече някой ден
решиш към нов бряг да отплуваш;
недей си взема сбогом с мен —
отплувай, без да се сбогуваш.
Върви, обичана жена,
понесена вовек в сърцето-
Луната ще е пак луна
и пак небе ще е небето.
В любов недей ми се кълна!
Защо е нужно да се лъжем?
Ти нямаш никаква вина
в това, че ще остана тъжен.

Еднъж ли горест съм познал?
Еднъж ли съм се огорчавал?
При мене който не е спрял,
не ме е само той ранявал.

Ти моята любов прости!
Сърцето ти не ми е длъжно. . .
Какво е скръб не знаеш ти,
не знаеш ти какво е тъжно. . .

За сбогом няколко слова
да каже всяка друга може.
Но ти не би могла това,
ти кръст не можеш лесно сложи.

Ах, ти си толкова добра!. . .
И в свойта нова безнадеждност
без думи аз ще разбера за отзвучалата ти нежност. . .

Затуй когато някой ден
си тръгнеш и не затъгуваш,
недей си взема сбогом с мен,
иди си, без да се сбогуваш.