ПО-ДОБРЕ НЕ ГО РАЖДАЙ!...

От колата на времето, строго свил веждите — размахва камшика си
предприемачът живот:
— Е-хей, раждайте, майки,
отглеждайте нови шии
за моя хомот! —
А по навик стар
слънчогледови семки захрупкала, днес жена ми
терличета детски плете;
под сърцето й
ново сърце е затупкало — сърчицето на мойто дете!
Аз не зная
и то като мен
ще обича ли край Марица най-младия град, аз не зная
момче ли ще бъде,
момиче ли и какви ще му бъдат очите
по цвят. Все едно
дали те ще са синички,
чернички — нека само да бъде
човек с очи! И да може
врага,
лицемерника
от приятеля
да различи!
Все едно
какво име ще носи
и дълга ли ще му бъде пътеката
в този живот —
но да носи
заслужено
името: българин,
голямото име на своя народ!
Нека търси
в труд честен
на всичко началото, да знай:
там е
на всичко
праизворът жив! Нека найде той
цялото щастие,
цялото! —
само с цял дял
човек е щастлив!
И запрегнал живота
в колата на времето,
по стопански да седне
на ритлите дни;
да ехти
на пътуването громоленето към жадувани далечини!
. . .Ако няма да стане той
ей такъв гражданин ти,
другарко добра,
по-добре не го раждай!