На Клара
Пишеш ми, че много съм далеко
и без мен ти е тежко там.
Зная, че е трудно за човека,
много трудно е
да бъдеш сам!
Аз те любя!
Пак така те любя!
Че си ми едничка на света! -
Но заводът ще е толкоз хубав,
хубав като нашата мечта!
Спомняш ли си
как сме си говорили
край Росица късно вечерта,
как мечтахме:
за всички хора
повече да бъде радостта!
И сега, когато тука скели
дигнал е
заводският строеж -
аз не мога да си дойда в село!
Помисли... и ще ме разбереш.
Помисли...
и в Добромирка пролет
щом се върне с птиците от юг
и разлисти белите тополи -
ти ела!
Ела при мене
тук!
1948