ОТКРОВЕНИЕ

Натежал е на дните простора,
накипял от безпътни мъгли. . .
И сърцето, преляло от горест,
ме боли, ме боли, ме боли. ..

Кой ще чуе? Защо да говоря?
За вас чужда е мойта тъга. . .
Но ще чакам врата да отворят...
Докога.. . Докога. . . Докога?. ..

Като друмник бездомен в умора
спирам тук, път изходил голям...
Отворете ми, милички хора!
Аз съм сам!. . . Аз съм сам!. . . Аз съм сам!

Нямам нищичко. Само неволя!
Но аз няма да ви огорча. . .
Кротко в ъгъла седнал на стола
ще мълча. . . ще мълча, ще мълча!

Всеки път има край и начало,
дъжд заплиска ли — ще превали.
А сърцето, от мъка преляло,
няма никога да отболи. . .