26 април 1959 година от предсмъртния бележник на поета

Обида тук дочака опазената нежност.
Линее сетно слънце на смелите мечти.
И траурна камбана
в тревожна безнадеждност
в душата ми не стихва,
- ридае и звънти.

Додея ми, любима,
че с мен не си щастлива,
че смях и топла вяра не носи моят ден.
Обиден аз допивам чашата горчива
и може би наскоро ще зазори без мен.