НИЕ ОТ ДВАДЕСЕТИЯ ВЕК

На Митко, Лена и Живка

Говоря на вас,
потомци-наследници,
съвременник мой!

Говоря
на строг заповедник
сърце човешко
Късче по късче
на деня от твърдината
Кога е виждала
това
планетата? Кои са стояли
така
на пост? —
Към бреговете на нови столетия
ний сме едно
поколение-мост! Не е ли,
радост голяма,
велика да знаеш
какво
и защо
си творил? — За нищо аз
никога,
с никого такава радост
не бих заменил!