НЕПУБЛИКУВАНО...

Ветре, връхлитай върху мене, не позволявай да заспя в покоя, не ми давай ни миг да забравя тия изправени скели, тия усмивки и сълзи, и тия зори над града, и тия мокри паважи, и тая вечна тревога!

Из дневника на П.Пенев

Някъде далече по небето
сякаш минала една звезда,
и сега така широко свети
ярката оставена следа.

Не. То светят новите юзини,
градовете в моята страна.
Ний вървим така и дето минем -
в пътя ни остава светлина.

Из ръкописите на поета